Превод от персийски: Димитър Милов, Илона Толсузова
"Посланията,
оставени от Шейх Мусаллах Саади Ширази, са пропътували пространствата
на седем века, за да достигнат до нас с пламъка на любовта, с неземното
си обаяние и човешката съкровеност."
> Димитър Милов
Оняден попаднах на тази книжка и споделям.
* * *
Нещастните през целия живот мечтаят -
най-после на щастливите да дойде краят.
И ако прилепът не вижда светлината,
нима у слънцето се намира вината?
Очи такива - да са слепи, по-добре е
със хиляди - не слънцето да почернее.
* * *
Докато човекът още дума не е казал -
и достойнствата, и слабостите му са скрити.
Никога не си мисли, че всеки храст е празен,
че под него, може би, пантера в сън е свита.
* * *
Дръвче, което посадено е наскоро,
човекът може да изтръгне сам из корен.
Оставиш ли го, то съюз с пръстта постига -
не може да го мръднеш даже и с талига.
С лопата изворчето може да заринеш,
но стане ли река - със слон не ще го минеш.
* * *
Страхувай се от този, който се от теб страхува,
дори във страшна схватка сто такива да надвиеш.
Змията затова ухапва по крака овчаря -
от страх, че с камък може той главата й ще стрие.
Не виждаш ли, че котката, щом немощ я изпие,
в очите си - като пантера - ярост дива крие.
* * *
Чедата на Адам едно са тяло -
от кал е сътворено по начало.
Една част само ако заболее,
за нея всяка друга ще милее.
Ти, който не скърбиш за болка чужда,
човек да се наричаш - няма нужда.
* * *
Да спечелиш на приятеля сърцето му докрай,
по-добре е - бащината си градина ти продай.
И гърнетата на по-добрите да се изпекат,
по-добре е - всички вещи в къщата да изгорят.
Ти на злонамерения своето добро отдай,
по-добре е - да затвориш кучешка уста с пай.
* * *
Такова е познанието - колкото и да четеш, изглежда
ако на практика не го прилагаш, просто си един невежа.
Не си ти никакъв мъдрец, ни учен някакъв със собствен огън,
а просто си едно четириного със товар от книги много.
Какво ли е познанието за безмозъчно, освен догадки,
освен това, че със дърва е натоварено или с тетрадки.
