ЗА ВАЖНИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА

Споменавайки за важните неща в живота, всеки един от нас трябва да се замисли най-напред за приоритетите, който ни съпътстват докато сме живи, които не бива да загърбваме.

Всички знаем, че на първо място в живота е семейството и редом с него любовта, уважението и толерантността.

Не бива да забравяме,че животът не е само красота и осеян с цветя, и рози. Житейският ни път е изпълнен с много трудности и всевъзможни други препятствия.

Човек се учи още от утробата на майката, като бебе и така до края на живота си, и винаги има с какво да допълва празнотите, дори никога не ще ги допълни.
Не напразно бащата на философията Сократ казва: „Аз знам, че нищо не знам.”

Самият той с Платон полагат основите на философията.
Сократ се стреми да подтикне хората да размишляват над своите постъпки, над разбиранията си за морала. Неговата максима ''аз знам че нищо не знам'' е израз на желанието му да се отърси от традиционните мнения и сам да премисли моралните ценности.
Всеки човек общувайки с другите, търси правилните отговори и определение за понятията като "Добро", "Справедливост" и "Достойнство".
В добродетелта се крие вечната истина, че човешкото познание е безгранично и колкото повече научаваме, разбираме че предстои още много какво да научи.

Трудно е да се живее с изненадите, които ни преследват. Животът ни кара  да прекарваме стотици часове в мислене и разрешаване на различни проблеми от всякакво естество. И когато даден проблем се разплете и стигне до финал, се появява следващия, който чака да бъде разрешен.

Бих определил човека като празен съд, който е почти запълнен,но все още има празно място, което трябва да се допълва.

За да се случат или не, нещата имат винаги своите причини. Те не идват случайно или с помощта на някакъв късмет.

Случват се и неща, които не очакваме, дори не желаем; например – болести, нараняване, влюбване, разлюбване, загуби и т.н., неща които тестват душата и нашето вътрешно "его".

Срещаме различни хора в живота.
Всеки има своя начин на поведение, загуби и т.н.; неща които тестват нашето вътрешно „Аз”, и ни изграждат, и оформят като личности. Зависи от самите нас ..., дали ще се поучим от грешките, които са от съществено значение.

Съществуват и други конкретни моменти, и неща, които също тестват,  и определят нашето поведение, психиката; и отклика към съответния събеседник, но не и да се поддаваме на антагонистично поведение спрямо другия. Въпреки това съществува антагонизъм във всичките му проявления.

Дългият и труден път на тестване на личния живот – със всичките му етажи, подробности и аспекти, които моделират, и същевременно оформят характера на отделната личност.
Както и да живее човек, никога не ще избегне неочакваните,  трънливи, и жестоки неща, които ни заобикалят.

...

© Николай Пеняшки – Плашков 

ЩРИХ ЗА ОТКРОВЕНОСТТА

Откровеността е неподправеност в съжденията и изразяване за истинската същност на нещата, ситуациите, поведението, качеството да даден продукт, и произведение на конкретната личност.
Целта за откровеността в конкретния диалог е доказване (изразяване)  на истината, стига да бъде пожелана от другата страна.
В случая говорим за мнение и искреност относно конкретиката. Често се стига до парадокса, дали е необходимо човек да бъде неподправен с поведението си, или най-често с яснотата на словото  да докаже на другия, дали е постъпил правилно, че продукта който представя, отговоря на съответните критерии за качество и естетика, или пък да сподели възхищението си.
Ако в конкретния  диалог се изразят тези мнения, някои от участниците в него биха си помислили, че изказващият  е или антагонист, или ласкател.
Откровеността винаги е насочена към определени персонажи;  роднини, близки, приятели, познати или непознати. Всеки би я приел различно (позитивно, негативно или с озлобление).
Така, че вероятността човек да бъде откровен (искрен) към определен персонаж, чийто характер и поведение не познава, може да спечели благоволение, приятелство, симпатия, но може да спечели негативизъм, омраза, дори и да си изпати.

 ........

автор: Николай Пеняшки - Плашков 

 

ЩРИХ ЗА НАШЕТО СЕБЕИЗРАЗЯВАНЕ

За да изразим себе си и да отстоим разбиранията и вижданията си, трябва да приемем същите у другите за реални.
А за да изразим себе си, е необходимо да отворим цялата си същност, собственото си „его”, или казано по друг начин,  да отключим портата на сигурността, на самосъхранението.
Само тогава изразяването на нашите разбирания и желания може да доведе до някакъв ефект и смисъл.
Именно в такъв момент ние постигаме своето съпреживяваме с другите, за да докажем, че ги разбираме и да предизвикаме тяхното внимание към нас. Важно е да ги убедим в конкретността на нещата и идеите, които отстояваме, ако трябва и в качеството на съответен продукт, който представяме с конкретна цел.
Накратко казано, себеизразяването е ключ към личния успех.

---

© Николай Пеняшки – Пашков

ЩРИХ ЗА ЧОВЕШКИЯ ХАРАКТЕР

Човекът е създаден на този свят, не само да извърви трънливия път, който му е отреден, но и да търси, и намери смисъла на своето съществуване; независимо какво ще бъде /в охолство или нищета/.
Всеки един от нас има своите виждания, знания, привички и т.н., които оформят неговото “его”; което от своя страна определя неговия характер.
Човешките характери се изразяват и проявяват в много тънка и чувствителна хармония между “категориалната модалност” и “реактивната модалност”.
Човекът може да осъзнае съществуването си, само когато открие възможностите си, които са резултат на натрупани знания съчетани с опита и пак не може да твърди със сигурност за смисъла на Житието си.
Причината е в стремежа към съвършенство, което е също на индивидуален принцип, базиращ се на желанието и волята.

---

© автор: Николай Пеняшки – Плашков