ФАЛШИВА ПАМЕТ ОТ ДИЙН КУНЦ

                                                                                                    

Романът "Фалшива Памет" на световноизвестния  писател  Дийн Кунц е вълнуващо отражение на живота и психическото състояние на красивата и привлекателна Марти Роудс. Омъжена щастливо, тя има успешна кариера като дизайнер на видеоигри. 

   Сюжетът на романа е многопластов анализ на психическото състояние и мимолетно преживяване, което я извежда от равновесие и изпада в необясним ужас от собствената си сянка. Първоначално това състояние и се струва забавно, но идва моментът, когато вече не и е до смях. Заглеждайки се - осъзнава, че се страхува от собственото си отражение. 

   Редуват се нови, сериозни прояви на автофобия, така наречената агорафобия(1), която променя нейния живот изцяло и този на мъжа й Дъсти. 

   Той да търси причините за психическото заболяване на жена си и решава да я заведе при много известен психотерапевт. Дълго време той прави отчаяни опити, за да възстанови случилите се събития през последните месеци. Моментът наближава, когато трябва да се разкрие самата истина. С него се случват ужасяващи и необясними неща.
   Романът "Фалшива Памет" ще остане запечатан завинаги в паметта на читателя, защото отразява необикновената способност на човешкия разум, да се подлага на дълбоки терзания и самоунищожение.
   Дийн Кунц е прочут писател на романи, които грабват и вълнуват със своето напрежение, и с магията на словото от първия ред до финала на книгата, който дебне в дълбините на нашето съзнание, и страха от самите нас.
   А за какъв страх става дума...?

  Прочетете този вълнуващ роман, който ще Ви грабне, развълнува, разтресе вашата същност и ще разберете тази потресаваща история!  

Николай Пеняшки - Плашков 

(1)Агорафобия (от гръцки: αγορά, площад и φόβος, страх) е вид тревожно разстройство - фобия, страх, изпитван при преминаване през големи открити пространства. Това състояние може да се придружава или не от пристъпи напаника.
При хората страдащи от агорафобия, страхът може да се проявява при напускане на дома, преминаването през обществени места, смесване с тълпи, пътуване сам. Основният проблем на страдащите е, че нямат възможност за бърз изход от кризисна ситуация.

"ФАЛШИВА ПАМЕТ" от ДИЙН КУНЦ

   Романът "Фалшива Памет" на световноизвестния писател  Дийн Кунц е вълнуващо отражение на живота и психическото състояние на красивата и привлекателна Марти Роудс. Омъжена щастливо, тя има успешна кариера като дизайнер на видеоигри. 

   Сюжетът на романа е многопластов анализ на психическото състояние и мимолетно преживяване, което я извежда от равновесие и изпада в необясним ужас от собствената си сянка. Първоначално това състояние и се струва забавно, но идва моментът, когато вече не и е до смях. Заглеждайки се - осъзнава, че се страхува от собственото си отражение. 

   Редуват се нови, сериозни прояви на автофобия, така наречената агорафобия(1), която променя нейния живот изцяло и този на мъжа й Дъсти. 

   Той да търси причините за психическото заболяване на жена си и решава да я заведе при много известен психотерапевт. Дълго време той прави отчаяни опити да възстанови случилите се събития през последните месеци. Моментът наближава, когато трябва да се разкрие самата истина; с него се случват ужасяващи и необясними неща.
   Романът "Фалшива Памет" ще остане запечатан завинаги в паметта на читателя и развълнувал неговата душа и сърце, защото отразява необикновената способност на човешкия разум, да се подлага на дълбоки терзания и самоунищожение.
  Дийн Кунц е прочут писател на романи, които грабват и вълнуват читателя със своето напрежение и с магията на словото от първия ред до финала на книгата, който дебне в дълбините на нашето съзнание и страха от самите нас.
   А за какъв страх става дума?

  Прочетете този вълнуващ роман, който ще Ви грабне, развълнува, разтресе вашата същност и ще разберете тази потресаваща история!  

Николай Пеняшки - Плашков 

 
(1)Агорафобия (от гръцки: αγορά, площад и φόβος, страх) е вид тревожно разстройство - фобия, страх, изпитван при преминаване през големи открити пространства. Това състояние може да се придружава или не от пристъпи на паника.
При хората страдащи от агорафобия, страхът може да се проявява при напускане на дома, преминаването през обществени места, смесване с тълпи, пътуване сам. Основният проблем на страдащите е, че нямат възможност за бърз изход от кризисна ситуация.
 

"ОТ УТРОТО ДО ЗДРАЧА" - СИДНИ ШЕЛДЪН

Романът „От утрото до здрача” от американския писател Сидни Шелдън се явява една вълнуваща и интригуваща история, която е изпълнена от поредица събития, в които на преден план изпъкват алчността, борбата за власт, надмощие съпроводени с изнудвания, наркотици.
За постигането на основната цел, залегнала в романа – наследството на Хари Станфорд, който е един от най-богатите хора на света, което е в размер на милиарди долари и трябва да се разпредели между неговите наследници.
Бащата Хари сe удaвя мистepиoзнo пo вpeмe нa пътeшeствиe със сoбствeнaтa си яxтa кpaй скaлиститe бpeгoвe нa Кopсикa.
В семейството се явява красива млада дама Джулия, която претендира, но и с доказателства, че е наследница на Хари, и тяхна полусестра. Тя обърква плановете най-вече на адвоката Тейлър Станфорд. Неговата цел е да сложи ръка върху по-голяма част от наследството и огромната компания на баща си – една от най-мощните в Америка.
Книгата „ОТ УТРОТО ДО ЗДРАЧА” е изключително вълнуващо и интригуващо четиво и се чете на един дъх, въпреки че съществуват моменти, които ни стягат за гърлото. А това се дължи не само на интригуващия сюжет и повествование, но и на майсторското слово и изключителен стил на американския писател Сидни Шелдън.

ОТКЪСИ ОТ КНИГАТА

„Хари Станфорд представляваше лесен обект за преследване — висок над метър и осемдесет, с бели коси, спуснати върху яката, и с аристократично, почти надменно лице. Придружаваха го невероятно красива млада брюнетка, една чисто бяла немска овчарка и Дмитри Камински — почти двуметровият му бодигард с издут врат и скосено чело. „Ще им бъде трудно да ни загубят“, помисли си Станфорд.
Знаеше кой и защо ги е изпратил и това го изпълни с усещането за надвиснала опасност. Отдавна се бе научил да се доверява на собствения си инстинкт. Инстинктът и интуицията му помогнаха да стане един от най-богатите мъже в света. Списание „Форбс“ оцени стойността на Станфорд Ентърпрайзис на шест милиарда, а „Форчън 500“ — на седем милиарда. „Уолстрийт Джърнъл“, „Барънс“, дори и „Файнаншъл Таймс“ бяха представяли журналистически профили на Хари Станфорд — опитваха се да обяснят неговата загадъчност, неговата удивителна прозорливост и неописуемата му находчивост, плод на които бе гигантската империя Станфорд Ентърпрайзис. Никой от тях обаче не постигна пълен успех.
Но останаха напълно единодушни относно неговата почти осезаема, маниакална енергия. Беше направо неизтощим. Имаше проста философия – ден без сделка означаваше пропилян ден. Той изтощаваше своите конкуренти, своя персонал и изобщо всеки влязъл в съприкосновение с него. Беше истински исполин, просто нямаше равен на себе си. Самият той се смяташе за религиозен човек. Вярваше в Бог и този негов Бог искаше той да е богат и преуспяващ, а враговете му — мъртви.”

„Хари Станфорд се облегна назад и се отпусна. Вече нямаше за какво да се притеснява. Онези щяха да преследват самолета. Отново премисли цялата ситуация. Всъщност всичко опираше до това, какво знаят и кога са го научили. Иначе бяха просто чакали — преследваха лъв с надеждата да го повалят. Хари Станфорд се усмихна на себе си. Бяха подценили човека, с когото си имаха работа. Други, допуснали същата грешка, платиха скъпо. И този път някой щеше да си плати. Той беше Хари Станфорд — довереникът на президенти и крале, толкова могъщ и богат, че бе в състояние да съсипе икономиката на дузина държави. И все пак…
Боинг 727 кръжеше в небето над Марсилия. Пилотът съобщи по микрофона:
- Марсилия, тук Боинг осем девет пет, излетял по трасе едно четири нула, се приземява на писта едно пет нула.
- Прието.”

„Хари Станфорд разведе София из яхтата. Смяташе я за неоценима част от собствеността си и обичаше да се перчи с нея. Беше наистина изключителен плавателен съд. Луксозно подреденият апартамент включваше дневна и просторен кабинет, удобно обзаведен с канапе, няколко кресла и бюро, зад което беше разположено достатъчно оборудване, че да стигне за управлението на малък град. На стената висеше голяма електронна карта, а подвижната лодка-макет показваше местоположението на яхтата във всеки момент. Плъзгащи се врати отвеждаха от апартамента към външна тераса на палубата, където бяха поставени шезлонг и маса с четири стола. Тикови перила опасваха верандата. В тихи и приятни дни Станфорд имаше навика да закусва тук.
Шестте самостоятелни кабини с широки прозорци бяха тапицирани с ръчно рисувана коприна и всяка разполагаше с отделна баня с вана. Това бяха помещенията за гости. Голямата библиотека бе покрита с ламперия от златиста хавайска акация.
В столовата се побираха шестнадесет души. На долната палуба се намираше фитнес-салон с цялото необходимо оборудване. На яхтата имаше още винарска изба и киносалон — идеален за прожектиране на филми. Хари Станфорд разполагаше с една от най-богатите видеотеки с порнографски филми в света. Всички мебели бяха изключително изящни и изискани, а с картините в помещенията можеше да се гордее всеки музей.
- Е, вече видя почти всичко — заключи Станфорд в края на обиколката. – Утре ще ти покажа останалото.
Тя го гледаше със страхопочитание.
- Никога не съм виждала подобно нещо! Тук е… тук е направо като град!
Хари Станфорд се усмихна на нейното въодушевление.
- Стюардът ще те заведе до кабината ти. Настани се удобно. Аз имам да свърша малко работа.
Хари Станфорд се върна в кабинета и огледа електронната карта на стената, за да провери местоположението на яхтата. „Блу Скайс“ се намираше в Лигурско море и държеше курс на североизток. „Няма да разберат накъде съм тръгнал, помисли си Станфорд. Ще ме чакат на летище «Кенеди»“. Щом стигнем в Портофино, ще се погрижа всичко да си дойде на мястото.”

„Уведомиха наследниците, че погребалната церемония ще се извърши в Кингс Чанъл. Улицата пред църквата бе оградена с въжета — полицаи задържаха тълпата, насъбрала се да гледа как пристигат висшите сановници. Там беше вицепрезидентът на Съединените щати, сенатори, посланици и държавници чак от Турция и Саудитска Арабия. Докато беше жив, сянката на Хари Станфорд се простираше надалеч и сега всичките седемстотин места в църквата щяха да бъдат заети.”

„Уди чертаеше планове: „Ще си купя най-добрите понита за поло в света. Никога повече няма да взимам коне назаем. Ще стана играч от десета степен!“ Хвърли поглед към Пеги, която спеше до него. „Но първо ще се отърва от тая тъпа кучка“. После обаче си помисли: „Не, не мога да направя такова нещо…“ Стана от леглото и отиде в банята. Когато излезе, вече се чувстваше прекрасно.”

„ Цялото семейство, с изключение на Уди и Пеги, се бяха събрали в салона в Роуз Хил. Стив изучаваше изпитателно лицата им.
Съдията Станфорд изглеждаше много спокоен и доволен.
Стив погледна Кендъл, Имаше необикновено напрегнат вид. Предния ден съпругът й пристигна от Ню Йорк специално за срещата. Стив огледа Марк. Французинът бе хубав мъж, няколко години по-млад от съпругата си.
Накрая обърна внимание и на Джулия. Тя приемаше твърде спокойно присъединяването си към семейството. „Според мен поне човек, току-що наследил близо един милиард долара, та и повече, би трябвало да бъде доста по-развълнуван“, помисли си Стив.
Огледа отново лицата им и се почуди дали някой от тях не е отговорен за изчезването на трупа на Хари Станфорд. И ако е така, кой по-точно? И защо?”

„ Тайлър Станфорд подписа документите по въдворяването на Марго Поснър в затвора за душевноболни в Рийд. Още трима психиатри трябваше да дадат писмено съгласие по случая, но той знаеше, че ще го уреди.
Още веднъж се върна мислено към всичко, което направи от самото начало, и стигна до заключението, че в цялата замислена от него игра не е допуснал никаква грешка. Дмитри изчезна в Австралия, отърва се и от Марго Поснър. Оставаше Хал Бейкър, но той няма да създаде проблем. Всеки си има слабо място, а слабото място на Бейкър е глупавото му семейство. „Не, Бейкър никога няма да проговори, защото не би понесъл мисълта да прекара цял живот в затвора, далеч от своите скъпи домашни“.
Всичко беше изпипано идеално."




„Щом легализират завещанието, се връщам в Чикаго да взема Лий. Може би дори ще си купим къща в Сен Тропе. — Само мисълта за това възбуди въображението му. — Ще обиколим света с моята яхта. Винаги съм искал да видя Венеция… и Позитано… и Капри… Ще отидем на сафари в Кения, заедно ще съзерцаваме Тадж Махал на лунна светлина. И на кого дължа всичко това? На татко. Добрият ми стар татко“. „Ти си обратен, Тайлър, и винаги ще си останеш обратен. Не проумявам как, по дяволите, изобщо е възможно от моята семка да се пръкне такъв като тебе…“
„Е, кой се смее последен сега, а, татенце?“




„Тайлър слезе долу, за да се присъедини към брат си и сестра си за вечеря. Отново беше гладен.”

„ Тайлър гледаше Кларк с невярващи очи:
- Джулия Станфорд… е тук?
- Да, господине. — В гласа на иконома се долавяше смущение. — Но това не е същата, госпожица Станфорд, която беше тук преди.
- Естествено, че не е. — Тайлър направи усилие да се усмихне. — Боя се, че е някаква мошеничка.
- Мошеничка ли, господине?
- Да. Те се появяват откъде ли не, Кларк, и всичките твърдят, че имат някакви права над семейното наследство.
- Та това е ужасно! Да повикам ли полицията?
- Не — отговори бързо Тайлър. Това беше последното, което искаше сега. – Аз ще се оправя с нея. Заведи я в библиотеката.
- Да, господине.
Умът на Тайлър трескаво работеше. Значи истинската Джулия Станфорд най-сетне се появи. Цяло щастие беше, че никой друг от семейството в момента не е вкъщи. Трябва незабавно да се отърве от нея.
Тайлър влезе в библиотеката. Джулия стоеше в средата на помещението и изучаваше портрета на Хари Станфорд. Тайлър поспря за миг на прага, за да я огледа. Беше толкова красива. Жалко, че…
Джулия се обърна и го видя:
- Здравейте.
- Здравейте.
- Вие сте Тайлър.
- Точно така. Вие коя сте?
Усмивката й се стопи:
- Не ви ли…? Аз съм Джулия Станфорд.
- Така ли? Простете за въпроса ми, но имате ли някакви доказателства за това?
- Доказателства? Ами да… аз… всъщност… никакви доказателства. Просто предположих, че…
Той пристъпи към нея.
- Какво ви доведе тук така изведнъж?
- Реших, че е крайно време да се запозная със семейството си.
- След цели двадесет и шест години?
- Да.
Докато я гледаше, докато я слушаше как говори, за Тайлър не останаха никакви съмнения. Тя беше истинската, опасната и той трябваше бързо да се отърве от нея.
Тайлър направи усилие да се усмихне:
- Вижте, предполагам, можете да си представите какъв шок е това за мен. Искам да кажа вашето появяване тук изневиделица и…
- Знам. Съжалявам. Първо трябваше да се обадя по телефона.
- Сама ли сте дошла в Бостън? — попита небрежно Тайлър.
- Да.
Умът му работеше трескаво.
- Някой знае ли, че сте тук?
- Не. Е, освен моята съквартирантка, Сали, в Канзас Сити…
- Къде сте отседнала?
- В Копли Скуеър Хотел.
- Хубав хотел. В коя стая сте?
- Четиристотин и деветнадесета.
- Добре. Защо не се върнете в хотела и да ни изчакате там? Искам да подготвя Уди и Кендъл. Те ще бъдат не по-малко изненадани от мен.
- Съжалявам. Трябваше да ви…
- Няма проблеми. Сега вече се познаваме и съм сигурен, че всичко ще се уреди прекрасно.
- Благодаря, Тайлър.
- Винаги си добре дошла… — той за малко не се задави при тези думи — …Джулия. Нека да ти повикам едно такси.
Пет минути по-късно тя вече си беше тръгнала.
Хал Бейкър тъкмо се бе върнал в хотелската си стая в центъра на Бостън, когато телефонът иззвъня. Вдигна слушалката:
- Хал?
- Съжалявам. Още нямам никакви новини, господин съдия. Обърнах целия град. Ходих до летището и…
- Тя е тук, глупако!
- Какво?
- Тя е тук, в Бостън. Отседнала е в Копли Скуеър Хотел, стая четиристотин и деветнадесет. Искам да се погрижиш за нея до довечера. И не желая никакви гафове повече, ясно ли е?
- Онова, което се случи, не беше по моя…
- Ясно ли е, попитах?
- Да, господине.
- Тогава го свърши! – Тайлър затвори с трясък телефона.
После отиде да намери Кларк.
- Кларк, искам да ти кажа нещо за младата жена, която беше тук и твърдеше, че е моя сестра.
- Да, господине?
- Няма да споменавам нищо за нея пред другите членове от семейството. Това само ще ги разстрои.
- Разбирам, господине. Толкова сте съобразителен.
Джулия се отби в Риц Карлтън, за да вечеря. Хотелът беше красив — точно както й го описваше майка й. „Всяка неделя водех децата там, за да ядат до насита всичко, което си харесат“. Джулия седеше в ресторанта и си представяше как майка й се е хранила на някоя от тези маси заедно с малките Тайлър, Уди и Кендъл. „Иска ми се да бях израсла с тях“, помисли си Джулия. Но сега поне ще се запознаем. Зачуди се дали майка й би одобрила постъпката й. Джулия остана доста изненадана от начина, по който я прие Тайлър. Изглеждаше някак… студен. Съвсем естествено, прецени Джулия. Някакъв непознат влиза в дома ти и ти съобщава: „Аз съм сестра ти. Нормално е да ме гледа подозрително. Но съм сигурна, че ще ги убедя“.
Когато й донесоха сметката, Джулия се смая. „Налага се да бъда по-внимателна, помисли си тя. Трябва да ми останат достатъчно пари, за да се върна обратно до Канзас с автобуса“.

Николай Пеняшки - Плашков 

„ДА СЕ ОБИЧАМЕ С ОТВОРЕНИ ОЧИ” - ХОРХЕ БУКАЙ

Блестящият писател и психиатър Хорхе Букай със своя роман  „ДА СЕ ОБИЧАМЕ С ОТВОРЕНИ ОЧИ”  не само, че изненадва, но и предлага на многомилионните си читатели като основна тема, изграждането на взаимоотношенията в една двойка на базата на любовта.

Със своя своеобразен роман Букай излиза от стандартната рамка на известните досега романи, което не е само смела постъпка за създаването на това великолепно произведение, но и за пореден път доказва, че с богатсвото на словото и като специалист психолог навлиза в дълбоките води на човешките взаимоотношения, свързани с любовта.

В повествованието на романа са залегнали размислите за взаимоотношенията в една влюбена двойка.

Взаимоотношенията между Лора и Фреди са представени под формата на електронни писма.
В сюжета са залегнали и проблемите за грешките, които се допускат в повечето двойки. Недоразуменията и погрешните схващания често пъти са болезнени, не само че нараняват, но и разбиват любовта, която е най-съкровената и чиста сплав между двойката.  

В основата на книгата са залегнали емоционалните отношения между двамата млади, за тяхната взаимност и връзка.   

Разглежда се и проблема за избора на партньор с определени очаквания, откъм двете страни, а когато идва момента, да не се получат съответните очаквания , тогава идват разочарованията.

Следващата стъпка е избора на нов, и нов, и нов…

Не бива да има отчаяния съпътстващи с оплакване от съдбата.

Истинската любов идва веднъж, но пътя до сърцето на другия е изпълнен с трудности.

Най-важното е да не се живее с илюзията за съвършени отношения, в които да няма конфликти.

За една съвършена двойка, живееща в конкретен баланс, бих казал и допълнил в поетична форма.

Аз те обичам.

Ти ме обичаш.

До края на дните си,

в моментите трудни,

дори и да се скараме;

но точно те ни сплотяват

защото си прощаваме.

Аз те обичам.

Ти ме обичаш,

и ще бъдем заедно

с любовта си.

Любовта ни дава силата да се променяме, именно това ни води до желанието да бъдем с другия.

Николай Пеняшки - Плашков

ДЕСЕТ МАЛКИ НЕГЪРЧЕТА - АГАТА КРИСТИ

Издателство „ХЕЛИКОН“

Художествена Литература
Криминални романи


АНОТАЦИЯ 
----

Криминалният роман „Десет малки негърчета” от английската писателка Агата Кристи е вълнуваща и интригуваща история за десетина души, които решават и отиват на почивка на един малък негърски остров. Съществува детска песен за него, според която десет малки негърчета се изгубват едно след друго. Повлиян от текста на тази песен, се появява таен убиец, който започва да убива хората по този начин. Той започва да напомня на всеки един от тях, какво може да им се случи, като поставя в рамка текста от песничката във всяка една от стаите. По време на храна в трапезарията са поставени на масата десет кристални негърчета. При всяка жертва се губи по едно. Първата жертва Антъни Марстън е отровена с калиев цианид. Втората жертва мисис Роджърс не се събужда вследствие свръхдоза сънотворно от (хлоралхидрат), а третата Макартър е намерен мъртъв след удар в задната част на главата по време на разхода.
Убиецът находчиво и умело съумява да нагласи нещата за своите намерения,
както се споменават в песента.
Едната жертва, която обича мед, трябва да бъде ужилена от пчела, но въпреки това е използвана спринцовка за смъртта.
При разследване убиецът не е намерен. По тази причина останалите живи мислят, че убиецът е сред тях и започват да се дебнат един-друг като хищни зверове. Всеки подозира някой от останалите със страх за живота си, съгласно предписанието.
Бавно и опечалено се губят негърчетата. Идва решителният ден.
В края на тази болезнена и изпълнена с напрежение и страх драма, остават само двама, които намират доктора мъртъв на една скала.
Живите разбират истината и се прибират у дома.
Сюжетът и повествованието на романа са изключително непредсказуеми и интригуващи.
Героите на писателката Агата Кристи са находчиви, оригинални и популярни по цял свят като самата нея.
Английската криминална писателка Агата Кристи със силата и качеството на словото грабва и вълнува читателя от първите редове до последното изречение на своите романи, които я издигат във върховете на световната литература. В днешния 21-ви век със своето умение и изключителен талант на разказвач като криминален автор писателката се издига на пиедестала в този жанр, и се оформя като най-известната писателка на криминални романи в света.

© Николай Пеняшки – Плашков

ОТКЪСИ ОТ РОМАНА

“ Съдията Уоргрейв, наскоро излязъл в пенсия, се бе настанил удобно в ъгъла на първокласното купе за пушачи, подръпваше от пурата си и с интерес преглеждаше политическите новини в „Таймс“.

"След време остави вестника и се загледа навън. Влакът минаваше през Съмърсет. Още два часа до крайната цел на това пътуване.
Съдията прехвърляше наум всички съобщения за Негърския остров, появили се наскоро в пресата. Пръв го беше купил някакъв милионер американец, побъркан на тема яхти; добре си спомняше описанието на луксозната и модерна къща, изникнала на малкото островче недалеч от девънския бряг. За жалост третата съпруга на американеца не споделяла страстното увлечение на мъжа си и къщата бе обявена за продан. Тук-там по вестниците се появиха някои от тези интригуващи обяви. Последва гръмко съобщение, че къщата е преминала в ръцете на мистър Оуън. Не закъсняха и слуховете, раздухвани от журналистите в светската хроника: Негърският остров всъщност бил закупен от мис Гейбриъл Търл, филмова звезда от Холивуд! Мечтаела за уединение, далеч от любопитните погледи и фотографите. В „Бизи Бий“ деликатно намекваха, че островът е избран за убежище на член от кралското семейство!? Мистър Мериуедър бе направил всеобщо достояние поверителната информация за целта на покупката — младият лорд Л. — най-сетне поразен от стрелата на Купидон, щял да прекара там медения си месец! Друг източник, наречен Джонас, пък твърдеше, че островът бил вече собственост на Адмиралтейството за провеждане на предстоящи строго секретни опити!
Негърският остров бе станал, без съмнение, сензацията на деня!
Съдията Уоргрейв извади от джоба си писмо. Почеркът беше нечетлив, но отделни думи ясно изпъкваха.“

„Как ли й беше името? Подписът бе нечетлив. „Защо някои се подписват с толкова завъртулки?“ — негодуваше Емили Брент.
Тя се опита да си спомни хората, отседнали в пансиона в Белхейвън, където беше прекарала две лета подред. Там се запозна и с онази мила жена, мис… как ли й беше името? Баща й бил теолог. Имаше и една мисис Олтън или Ормън, не, май беше Оливър! Да, наистина Оливър!
Негърският остров! Чела беше нещо във вестника за Негърския остров… за някаква филмова звезда ли се отнасяше, или за милионер американец?“

"Подобни острови, изглежда, не струваха скъпо — не на всеки харесват. Хората са привлечени от романтиката, но като поживеят известно време, неудобствата започват да ги дразнят и бързат да се отърват от тях.

„Безупречно наредена стая. Обзаведена модерно до най-малката подробност. Ослепително бели килими върху лъснатия паркет… пастелен цвят на стените… дълго огледало с лампи от двете страни. Полица над камината без никакви украшения по нея, освен голяма мечка от бял мрамор — съвременна скулптура, в която бе поставен часовник. Над камината в блестяща хромирана рамка бе поставен лист пергамент с някакво стихотворение.“

Вера се зачете в него. От дете помнеше тази детска песничка:

 

Десет малки негърчета похапнаха добре.
Задави се едното, сега са девет те.
Девет малки негърчета до късно поседяха.
Заспа едното непробудно и вече осем бяха.
Осем малки негърчета пътуваха из Девън.
Едното там остана и върнаха се седем.
Седем малки негърчета сякоха дърва.
Съсече се едното, остана без глава.
Шест малки негърчета гощаваха се с мед.
Жилна го пчела едното — ето ти ги пет.
Пет малки негърчета правото увлече.
Едното стана съдия и четири са вече.
Четири малки негърчета поеха по море.
Заплесна се едно и три са само те.
Три малки негърчета с животните играят.
Мечокът смачка там едно, та две са най-накрая.
Две малки негърчета подскачат край водата.
Едно издъхна на брега — такава му била съдбата.
Едно малко негърче останало само.
Обеси се и ето вече, че няма ни едно.

Вера се усмихна. Естествено! Та това е Негърският остров.
Тя отново седна край прозореца и се загледа към морето. Колко необятно беше то! От нейния прозорец суша не се виждаше… само безбрежна морска синева… леко развълнувана под лъчите на залязващото слънце.
Морето, съвсем спокойно днес… понякога е тъй жестоко… Морето, което те тегли надолу към своите бездни… Удавен… намерили го удавен… в морето… удавен… удавен…
Не, тя не иска да си спомня… не иска да мисли за това!
То е вече минало…"

 

„Генерал Макартър се мръщеше на отражението си в огледалото.
По дяволите, цялата тази история беше страшно подозрителна! Не това очакваше той…
Като нищо щеше да намери извинение… да зареже всичко и да си замине.
Но моторната лодка се бе върнала на брега.
Няма как, трябваше да остане.
Този Ломбард например… доста е съмнителен. Не му е чиста съвестта. Бе готов да се закълне, че преценката му е правилна.“

“ Армстронг постепенно си припомни делото Ситън. Всички бяха останали изненадани от присъдата. Преди да завърши делото, Армстронг се бе срещнал със старши адвоката Матюс в някакъв ресторант. „Никой не се съмнява каква ще е присъдата. Повече от сигурно е, че ще бъде оправдан“ — бе го уверил приятелят му. А по-късно Армстронг неведнъж бе чувал хората да казват: „Съдията беше страшно настроен против него. Накара заседателите да му повярват и те му осигуриха присъдата «виновен». Изпипана работа. Старият Уоргрейв познава всяка буква от закона. Сякаш имаше да разчиства лични сметки с подсъдимия.““

„Гостите неохотно се отправиха към стаите си.
Ако се намираха в стара къща със скърцащи дъски, с прокрадващи се сенки и тежки ламперии по стените, чувството, че във въздуха витае нещо злокобно, би било обяснимо. Но в този дом, строен според изискванията на съвременната архитектура, липсваха мрачни ъгли, подвижни стени… Навсякъде бе осветено… Всичко бе ново, чисто и блестящо. В него нямаше нищо скрито, нищо потайно… Къщата нямаше свой живот. В известен смисъл това беше най-вледеняващо от всичко.
Горе на площадката си пожелаха лека нощ. Прибраха се в стаите си и несъзнателно всеки превъртя ключа на своята врата.“

„Долу в трапезарията Роджърс стоеше в недоумение. Втренчено се взираше в порцелановите фигурки в средата на масата.
-  Ама че дяволска работа — измърмори той под нос. — Бих могъл да се закълна, че тези фигурки бяха десет.“

„Той бе изпратил Ричмънд на сигурна смърт. Само чудо можеше да го спаси. А чудото не стана. Изпратил бе Ричмънд към гибел и не съжаляваше. Оказа се, че не е толкова трудно. Такива грешки ставаха постоянно — офицери биваха изпращани на смърт без никаква нужда. Навсякъде цареше объркване и паника. След това хората можеха да кажат: „Старият Макартър взе да губи контрол, направи твърде големи грешки, пожертва някои от най-добрите си хора.“ И нищо повече.
Но младият Армитидж не беше от тях. Често пъти генералът улавяше изпитателния му поглед. Вероятно се досещаше, че Ричмънд нарочно е бил изпратен на смърт.“

"Вера стана от леглото, отиде до тоалетката и си взе три аспирина.
„Жалко, че нямам никакво приспивателно — помисли си тя. — Ако исках да свърша със себе си, щях да взема голяма доза веронал или нещо подобно… но не и калиев цианид!“
При спомена за изкривеното мораво лице на Антъни Марстън младата жена потръпна.
Минавайки покрай камината, погледът й попадна върху детската песничка.

"Десет малки негърчета похапнаха добре.
Задави се едното, сега са девет те.
Девет малки негърчета до късно поседяха.
Заспа едното непробудно и вече осем бяха.
Осем малки негърчета пътуваха из Девън.
Едното там остана и върнаха се седем."

............

" И спряха дотук. Какво повече можеха да кажат?

Армстронг и Ломбард отнесоха безжизненото тяло на младежа в стаята му, сложиха го на леглото и го покриха. Когато се върнаха долу в салона, завариха останалите скупчени, зъзнещи въпреки топлата нощ."

"Гостите неохотно се отправиха към стаите си.

Ако се намираха в стара къща със скърцащи дъски, с прокрадващи се сенки и тежки ламперии по стените, чувството, че във въздуха витае нещо злокобно, би било обяснимо. Но в този дом, строен според изискванията на съвременната архитектура, липсваха мрачни ъгли, подвижни стени… Навсякъде бе осветено… Всичко бе ново, чисто и блестящо. В него нямаше нищо скрито, нищо потайно… Къщата нямаше свой живот. В известен смисъл това беше най-вледеняващо от всичко.

Горе на площадката си пожелаха лека нощ. Прибраха се в стаите си и несъзнателно всеки превъртя ключа на своята врата." 

"Гостите неохотно се отправиха към стаите си.

Ако се намираха в стара къща със скърцащи дъски, с прокрадващи се сенки и тежки ламперии по стените, чувството, че във въздуха витае нещо злокобно, би било обяснимо. Но в този дом, строен според изискванията на съвременната архитектура, липсваха мрачни ъгли, подвижни стени… Навсякъде бе осветено… Всичко бе ново, чисто и блестящо. В него нямаше нищо скрито, нищо потайно… Къщата нямаше свой живот. В известен смисъл това беше най-вледеняващо от всичко.

Горе на площадката си пожелаха лека нощ. Прибраха се в стаите си и несъзнателно всеки превъртя ключа на своята врата."

" Генерал Макартър се въртеше неспокойно в леглото.

Сънят не идваше. Пред очите му бе лицето на Артър Ричмънд. Обичаше младежа, дяволски се бе привързал към него. Приятно му бе, че и Лесли го харесва. Лесли беше капризна жена. Обръщала бе гръб на не един симпатичен човек и го бе отхвърляла като „скучен“. „Скучен“ и толкоз.

Ала с Артър Ричмънд не й беше скучно. Още от началото се разбираха добре. Разговаряха за пиеси, за музика и за картини. Закачаше го, шегуваше се с него, дори го дразнеше. Генералът се радваше, че Лесли проявява майчински интерес към младежа."

" Тримата се заловиха да претърсват острова. Това се оказа неочаквано просто. От северозападната страна скалите се спускаха отвесно към морето, гладки и стръмни. Останалата територия бе покрита с оскъдна растителност без нито едно дърво. Тримата мъже работеха внимателно и методично, претърсваха всичко - от най-високата точка до самата вода; огледаха основно и най-малката цепнатина в скалата, където биха могли да открият вход към някаква пещера. Но пещери нямаше.

Движейки се покрай брега, най-после стигнаха до мястото, където генерал Макартър седеше загледан към морето. Наоколо бе спокойно, само вълните се плискаха в скалите. Старецът седеше изправен, очите му се взираха в хоризонта" 

 

ДЖОН СТАЙНБЕК - "ЗА МИШКИТЕ И ХОРАТА"

Джон Стайнбек (1902-1968) е роден в калифорнийския град Салинас, където живеят повечето от незабравимите му герои. Той е запознат от първа ръка с тежкия труд на американските фермери и работници от началото на миналия век, защото самият е бил такъв, преди да започне да се изявява като журналист. През 1935 г. публикува първия си роман “Тортила Флет” и незабавно се обвива с литературна слава. Той е автор на повече от 25 романа, а през 1962 г. става лауреат на Нобеловата награда за литература.
“За мишките и хората” (1937) се радва на голям успех още с появата си. Това е невероятно затрогващ разказ за сложната спойка между двама мигриращи селскостопански работници - Джордж Милтън и Лени Смол. Те пътуват от ферма на ферма в търсене на временна работа и мечтаят един ден да си имат собствена ферма. Лени е едър и тромав, умствено изостанал мъж, който по детски се радва на всичко пухкаво и меко. Джордж бащински го закриля и внимава Лени да не направи някоя беля поради извънредно голямата си физическа сила, която не умее да контролира...

"ПЯСЪЦИТЕ НА ВРЕМЕТО" от СИДНИ ШЕЛДЪН

Романът е една вълнуваща история за четири жени, чиито живот попада в пясъците на времето, което изгаря душите им.
Действието се развива в Испания, страна на вечната страст и жестоки кръвопролития. В повествованието на произведението се разказва за живота на четири монахини, които са избягали от един манастир, който е бил техен закрилник. Едната от тях е Лучия, оцеляла от жестоките борби на сицилианските кланове на мафията, чиито баща е бил един от организаторите. Грасиела е прекрасна и красива жена, която не може да се откъсне от угризенията на някогашните младежки грехове, които все още я потискат. Меган е подхвърлено дете – сираче, търсещо закрила в ръцете на непокорен баски бунтовник. Тереза е вярваща и непрекъснато преследвана от образите на своето минало.
Тези четири жени смачкани от преживяните проблеми в своето минало, се впускат в един чужд свят, в който всяка една от тях се сблъсква с неочаквана съдба и откриват истината за себе си.

––––––––––––––––– ОТКЪСИ ОТ РОМАНА „ПЯСЪЦИТЕ НА ВРЕМЕТО”

„Те не бяха в състояние да помръднат. Изглеждаше, като че ли всичките им сетива са били толкова дълго време парализирани, че не можеха да осъзнаят да осъзнаят какво става с тях. Монахините гледаха в краката си. Бяха така замаяни, че не можеха да мислят. Те бяха прекарали толкова дълго зад стените на манастира, откъснати от света, че сега извън закрилящите стени бяха изпълнени с обърсване и паника. Нямаха представа къде да отидат или какво да правят. Вътре животът им бе организиран за тях. Бяха хранени, обличани, казваше им се какво да правят и кога да го правят. Те бяха живели по правила. Изведнъж правилата изчезнаха. Какво искаше Бог от тях? Какъв бе неговия план? Стояха скупчени, страхувайки се да говорят, страхувайки се да се погледнат една друга.”

„ … Тя бе Лучия Мария Кармине, дъщерята на Анжело Кармине, и това би било достатъчно да направи всекиго на света щастлив.
Те живееха в голяма приказна вила, пълна с повече слуги, отколкото петнадесетгодишната Лучия можеше да преброи. Един телохранител я возеше всяка сутрин до училището бронирана лимузина. Тя израсна с най-хубавите рокли и най-скъпите играчки в цяла Сицилия и бе обект на завист за своите съученици.”

„Бащата на Грасиела, беше красив млад механик, който направи предложение на красивата млада Долорес и тя с готовност позволи да бъде прилъстена. Но когато му съобщи новината, че е бременна, той изчезна, оставяйки Долорес с проклятието на своето семе.
Долорес имаше лош характер и си отмъщаваше на детето. Всеки път, когато Грасиела стореше нещо, което не ù допадне, тя я удряше и крещеше:…”

„Грасиела почувства, че се движи. Движеше се към него. Протегна ръце и обхвана кръста му, почувствайки мъжката твърдост в тялото си.”

„Сестра Грасиела бе определена да работи в градината, като се грижи за малките небесни дъги на божието чудо. Тя никога не насищаше на тяхното великолепие. Стените на манастира се издигаха високо над нея от всички страни като каменна планина, но Грасиела никога не чувстваше, че я ограничават. Те я пазеха от ужасния свят отвън, свят, който тя не искаше да види ни кога вече.”

„Меган наблюдаваше жена, която носеше бебе. Преди години тя самата беше бебе, или даже малко дете? Повече от четиридесет години, когато беше в сиропиталището. Неочакваната гледка подсказа на Меган колко много се бе откъснала от външния свят.”

„Тереза живееше в един замък в планината над средновековното село Ез, близо до Монте Карло, който гледаше към Лазурния бряг. Селото бе кацнало високо върху една скала и на Тереза ù се струваше, че може да вижда целия свят….”

„ Тереза никога не споделяше нещастието си с родителите си или сестра си, за да не ги натоварва и пазеше в себе си тайната за това, колко Бог я обича.”

„Меган стоеше будна, преживявайки отново миналото си. Годините в сиропиталището и оттеглянето в манастира. След това внезапно излизане в света, от който се бе отказала завинаги. Хайме Миро рискуваше живота си, като се бореше за това, в което вярваше.”

Николай Пеняшки - Плашков

Романът "СПАСИТЕЛЯТ В РЪЖТА"

Романът "Спасителят в ръжта" отнема на Селинджър  близо 10 години за обмисляне и написване.

При четенето на книгата, асоциацията на читателя, е че образът, който автора създава е действителен.

Действието се развива през 50-те години. През периода в

който главният герой Холдън се възстановява физически

и психически, описва събитията, които го довеждат до състоянието му. Те са смесени със спомени и размишления  за минали събития и хора през изживяните години.

Той е изключен от поредното училище заради начина на преподаване и е отвратен от лицемерието на съучениците си.

По тази причина в него се поражда незаинтересованост към учебните предмети и решава да напусне училището 3 дни преди официалното му изключване.

Решава да престои няколко дни в евтин хотел в Ню Йорк, преди да се прибере в къщи, където го очаква гнева на родителите му. Това негово решение се превръща в едно странно пътуване.

Избирайки несъзнателно пътя на отчуждението и саморазрухата, той не може да открие място и щастие в този свят, който е отражение на човешката злоба, ненавист, алчност, аморалност и унищожение.

Холдън непрекъснато се лута из нощния, замръзнал и бездушен Ню Йорк.

Бих нарекъл романа една тирада - посветена на духовното израстване на героя, изпълнен с разочарование и безсилие към двойствения морал на обществото и на възрастните.

Романът е изпълнен с философски размисли, нежност и цинизъм.

Когато говорим за монолога на героя, усещаме, че на моменти е забавен, но се случва да бъде и трогващ до сълзи. Въпреки това, всичко е подредено и описано внимателно.

От романът се усеща декемврийски студ и аромат на цигари.

В мислите на Холдън, единственото красиво нещо са децата - интелигентни и умни. При тях липсват маските в бездушния и студен свят.

"Балада. Гибелната любов на феята" на Маги Стийвотър

Магическа история за любовта, която не умира…

Джеймс и Диърдри са в ново училище – музикалната академия „Торнкинг-Аш” за таланти със специални дарби. Те се надяват, че ще имат нормалния живот на всички тийнейджъри, но много скоро става ясно, че това е невъзможно.
Силата на Диърдри не е намаляла и тя привлича феите, които се подготвят да завладеят света на хората. Ди, освен че трябва да се бори с тях, е изправена пред още едно предизвикателство: да разбере коя е истинската й любов...
Талантът на Джеймс го превръща в мишена на може би най-опасната фея – красивата Ноала, която иска душата му. Джеймс има достатъчно причини да се страхува от феите и въпреки това допуска опасно близо до себе си Ноала. Любовта му към Диърдри не е изчезнала, но той изненадващо открива, че има чувства към момичето от другия свят и все повече го привличат омагьосващите очи на феята.
Хелоуин, Денят на мъртвите, наближава и Джеймс ще трябва да се изправи срещу кралицата на феите и господаря на царството на смъртта. И да направи най-трудния избор: чий живот да спаси – на Ди или на Ноала?

"Фантастично продължение на „Ридание”... Светът на „Балада”, пуснал корени в келтските митове, е плашещ, загадъчен, магически и разтърсващ, изпълнен с много любов и страст.” Booklist

Маги Стийвотър е автор на бестселъра на New York Times „Тръпка“, наречен от Publishers Weekly „най-красивата любовна приказка“. Маги постига феноменален успех с трилогията си „Тръпка“, „Копнеж“, „Завинаги“, по която продуцентите на „Властелинът на пръстените“ вече правят мащабна филмова продукция. Автор е и на двата романа за тъмните феи – „Ридание“ и „Балада“. Живее във Вирджиния заедно с очарователно праволинейния си съпруг, двете им малки деца, две невротични кучета и една криминално проявена котка.

Мнения за „Балада”

"Маги Стийвотър е създала мрачен, вълнуващ свят, в който нямам търпение да попадна отново.” Anna's Book Blog

„Не се случва много често и затова е толкова специално, когато стане. Усещането за наслада, която изпълва тялото ти, само след първите няколко страници на книгата. Чувството е някак златисто и топло, и магическо, и ти е ясно, че ще обикнеш книгата в ръцете си, че в нея ще откриеш една от онези редки истории, които са съвършени и точно за теб, и че тя ще се запечата в съзнанието ти дълго след като затвориш последната страница. „Ридание” на Маги Стийвотър е една от тези книги за мен – с красивия си език, с искрената и романтична история. С притеснение отворих страниците на нейното продължение, „Балада”. Магията беше там отново.” Мери Кейт, Amazon.com

"С великолепното си остроумие, чудесни образи и красив стил „Балада” ще ви накара да се смеете и да въздишате, макар че ще разбие сърцето ви.” Р.Дж.Андерсън, автор на Faery Rebels: Spell Hunter

"Балада” е зашеметяваща, опияняваща и плашеща едновременно... Чисто удоволствие, което те завладява със замах.” Тамора Пиърс, автор на бестселъра на New York Times Terrier & Trickster's Queen

"Ръцете долу от Ноала – тя е моята най-любима фея на всички времена. Несигурна, умна, борбена – съвършено триизмерен образ, който очакваш да влезе във всеки един момент в стаята.” Charlotte's Library

"Мога категорично да кажа, че „Балада” надмина всичките ми очаквания. Порази ме, влезе право в сърцето ми и го остави разбито на парчета.” Fantastic Book Review

ИК "Кръгозор"

Корична цена: 11,90 лева

НАТЮРМОРТ С МЪЖЕ - Любомир Николов

НАТЮРМОРТ С МЪЖЕ

Автор: Любомир Николов 
Дата на издаване:Юни 2014
ISBN:978-954-28-1537-2
Страници:168

Корична цена:10 лв. 

Издателство "Сиела"

Три дузини съвременни разкази, които ще ви заведат в тъмната, иронично-смешна, необяснима страна на човешкото.

Разказите в сборника са разделени тематично. В първата част „Менискусът на истината”героите попадат в непривични ситуации и успяват да се доберат до техни си мъдрости. Какво става, ако пътуваш като бедняк из Франция, ако синът на новобогаташ е отвлечен от въображаеми извънземни, ако един полиглот и един сенсей решат да не играят по правилата,  ако един съдия сметне, че светът не трябва да се тласка към правилност, а за разумът на болен от Алцхаймер същия този свят  отдавна е загубил логика и още и още ситуции, в които героите владеят висшето военно изкуство да са непредвидими.

Във втората част “Долу в отразеното небе” властват същности отвъд ежедневието, героите се стремят да дадат най-доброто от себе си, а резултатът ... е, той винаги е под хоризонта на очакванията им. В тези разкази има момичета готови да забременят за един бас, един затворник, който винаги е невинен, емигрант, гмурнал се в Сохо, райтър, който мисли, че надписите му имат трансцедентална стойност, група инопланетяни в тела на овце, изпратени с препоръчително писмо до епископа и още запомнящи се герои.

В разказите от третата част „ Не това, не така” властва експлозивният хумор. Там брутално смешни сили си играят с родилка, която е национален секс символ, кулинарен вагабонт, мечтаещ за блюда от плацента, двама шведи попаднали при янките, мъж, сдобил се с чисто нова жена след трансплантация, нощна труженичка с добро сърце и други истории, в които хуморът е остър, като да се порежеш на стъкло.

Неговата проза е иронична, странна, разноцветна и е изпълнена с особена ленивост. Усеща се изключителния талант на писателя и умението му да пише с лекота за нещата от живота.Чувства се тънкия черен хумор на автора.
Писателят Любомир Николов се очертава като изключително оригинален разказвач в съвременната българска проза. Смело мога да кажа, че писателят Николов се нарежда сред майсторите на съвременния български разказ.