ДЪБЪТ И ТРЪСТИКАТА

автор: ЕЗОП

Дъбът и тръстиката се препирали кой е по-силен, по-издръжлив и по-спокоен. Дъбът се присмял на тръстиката, че била немощна и че се превивала от всеки ветрец, но тръстиката си мълчала. След малко излязла силна буря. Тръстиката се люляла, превивала под бурята, но останала цяла. А дъбът се противил на бурята, но бил изкъртен и разкършен.

Превод: Александър Балабанов, 1923, 1947

Електронна обработка: Иглика Милушева, 2007

 

МАГАРЕТО СЪС СОЛТА

автор: ЕЗОП

Едно магаре като минавало през реката, натоварено със сол, подплъзнало се и паднало във водата. Като се стопила солта, станало му по-леко и се зарадвало много. Еднаж то пак минало реката, натоварено с гъби – сюнгери. И си помислило, че пак ще му стане по-леко, ако падне във водата. И наистина, тоя път то нарочно паднало. Гъбите се напоили с вода и магарето, понеже не могло да стане, останало там и се удавило. 

Превод: Александър Балабанов, 1923, 1947

Електронна обработка: Иглика Милушева, 2007

ГЛИГАНЪТ И ЛИСИЦАТА

автор: ЕЗОП

Един глиган застанал до едно дърво и острил зъбите си. Лисицата го запитала защо си остри зъбите, когато нямало нито някой ловец, нито някаква опасност сега. Глиганът отговорил: „О, ненапразно върша това. Защото, ако ме изненада някоя опасност, не тогава ще гледам аз да си остря зъбите, а тогава ще се браня с тях.”

Превод: Александър Балабанов, 1923, 1947

Електронна обработка: Иглика Милушева, 2007

КОНЯТ И ЕЛЕНЪТ

 автор: ЕЗОП

Конят си имал сам за себе си цяла ливада. Еленът влизал в нея и му стъпквал тревата. Конят, като искал да си отмъсти, попитал човека, дали ще може той с негова помощ да накаже елена. Човекът се съгласил, но с условие да турне на коня юзди и да го язди, въоръжен с копие. След спогодбата, човекът се качил на коня, който наместо да си отмъсти на елена, станал роб на човека.

Превод: Александър Балабанов, 1923, 1947

Електронна обработка: Иглика Милушева, 2007

СТАРЕЦЪТ И СМЪРТТА

автор: ЕЗОП

Един старец си насякъл дърва и ги носил дълго време. Уморен от дългия път, свалил товара и завикал смъртта. Смъртта дошла и го попитала защо я вика. А старецът отговорил: „За да ми подигнеш товара.”

Превод: Александър Балабанов, 1923, 1947

Електронна обработка: Иглика Милушева, 2007

ГОВЕДАРЯТ И ЛЪВЪТ

 автор: ЕЗОП

Един говедар като пасял стадото си, загубил едно теле. Като не можал да го намери никъде, обещал на Господа, ако улови крадеца, да му заколи едно яре за жертва. Като видял, че един лъв разкъсва и яде телето, изплашил се и като дигнал ръце към небето, рекъл: „Господи, преди малко ти обещах яре, ако уловя крадеца, а сега ти обещавам цял бик, ако мога да се избавя от ноктите на крадеца.”

Превод: Александър Балабанов, 1923, 1947

Електронна обработка: Иглика Милушева, 2007

ДЕЦАТА НА СЕЛЯНИНА

автор: Езоп

Синовете на един селянин постоянно се карали. След много съвети, селянинът, като видял, че с думи не може да ги примири, решил да ги убеди с пример. Заръчал им да му донесат един сноп пръчки. След това той им дал пръчките вкупом и им казал да ги счупят. Като не могли да сторят това, въпреки усилията си, развързал снопа и им дал пръчките една по една. Тогава те лесно ги счупили, а селянинът им извикал: „И вас чака същото, деца мои: ако сте сговорни, враговете нищо не могат ви стори; но ако сте в несъгласие и разделени, лесно ще ви погубят.”

превод: Александър Балабанов, 1923, 1947

Електронна обработка: Иглика Милушева, 2007

 

ВЪЛКЪТ И ЛЪВЪТ

автор: ЕЗОП

Един вълк грабнал от стадото една овца и я понесъл към дома си. Срещнал го един лъв и му я отнел. И вълкът се оплакал: „Нямаш право да ми грабваш овцата.” Лъвът се засмял и казал: „Разбира се, теб ти бе подарена тя приятелски и с право.”

 Превод: Александър Балабанов, 1923, 1947

МАГАРЕТО И КОНЯТ

автор: ЕЗОП

Един човек имал един кон и едно магаре. Като пътували заедно, по пътя магарето казало на коня: „Вземи малко от моя товар, ако искаш да не умра.” Конят не послушал и магарето, капнало от умора, паднало и умряло. Господарят сложил целия товар върху коня, на туй отгоре и кожата на магарето.

 Превод: Александър Балабанов, 1923, 1947

ЛЪВИЦАТА

автор: Езоп 

Лисицата се присмяла на лъвицата, че през цял живот ражда само едно. Лъвицата отговорила: „Едно, но лъв.”

 Превод: Александър Балабанов, 1923, 1947