СЛЪНЦА ПОД КЛЕПАЧИТЕ

И виждам цветни

слънца, прожектирани

върху клепачите си.

Думите стържат –

изтриват изтлелите

мигове – като роса.

ПОЛЪХ И ДЪЖД

 

Звън... птича песен
в летния ден. Полъх на
мечти и криле...
 
***
 
Стиховете падат като дъжд.
Душите, жадни ги ловят,
на локви стават.
Душите ли?
Душите – като кръстопът.
Без пътища
и без пощада.

Габриела Цанева