966 години от смъртта на великият персийски поет, лекар и философ Омар Хаям

На 18.май. 2014г. се навършват 966 години от рождението на великият персийски поет и философ Омар Хаям. Той е през XI век в Нишапур, на 18 май 1048 година. През годините, в които е живял и творил, е оставил голямо наследство в областта на математиката и астрономията. Бил е лекар и философ. Най-много е известен с литературните си произведения, представени под формата на “ рубаи“ (четиристишия).

 

Пълното му име е:
Гияс ад Дин Абу л Фатх Омар ибн Ибрахим Хаям Нишапури (на фарси – حکیم ابوالفتح عمر بن ‌ابراهیم خیام نیشابور
 

Автор е на около 1000 рубаи.

В младежките си години учи в известната за времето си школа на имам Муфак в Нишапур, като негови съученици и приятели по това време са били Низам-ал-Мулк, който по-късно става Велик Везир и Хасан-ибн-Сабах, „старецът от планината“, бъдещият предводител на убийците Хашишини ( асасисини ). Впоследствие изгражда голяма астрономическа обсерватория в Исфахан.

Тази дата винаги ще напомня за живота и творческата дейност на този велик персийски учен, философ и поет Омар Хаям, оставил след себе си значителен принос не само за родината си, но и за човечеството.

Първи за Европа го открива Едуард Фицджералд след 700 години неизвестност.

За първи път е преведен на български, от немски и английски рубаи, от Гео Милев.
Следните рубаи са превод от Георги Александров:

*****
На знанието храма съвършен градих.
И много тайни разгадах аз в своя стих.
Но знам едно, че в същност нищичко не зная.
Животът ми отмина – виж това открих.

*****
Реват магаретата, гладни за трева:
От барабан по-кухи, гръмките слова.
Те роби са, а името – създай си име:
Ще запълзят пред теб с посипана глава.

*****
Сърцето си с една надежда превържи.
С приятел верен ти живота си свържи.
Сто глинени глави едно сърце не струват.
Сърце търси – сред този свят, гъмжащ от лъжи.

*****
От много ум, чуй, полза няма, а вреди.
Помага на глупци капризната съдба.
За да пребъде ласкава съдбата с мене.
Ума си ще удавя в живата вода.

*****
Пийни, защото пак ще бъдеш прах.
Единствено от самотата ме е страх.
Без вино, без любима, без другари – в гроба!
Червени, розите ще пият моя грях.

Тук в този стих и във всички останали, написани от него, се явяват като негова автобиография. Той е цяла вселена, енциклопедия…- и трудно може да се опише.
Написаното от него, в епохата, в която е живял и сътворил, въз основа на база знания, е голямо наследство във времето напред.

Двустишието:
“ Но знам едно, че всъщност нищичко не зная.
Животът ми отмина – виж това открих.“

е простичката житейска истина, казана с няколко думи…

Всичко написано и казано от него, е в сила за днешното съвремие. Няма нищо ново под слънцето. Някои биха казали, че като поет на виното, Омар Хаям, възвеличавайки неговата сила и омайност…, би могъл да окаже неблагоприятно влияние върху младото поколение – влечението към чашката. Всички знаем вредата от алкохола.
Чакайте драги приятели, тук става дума за нещо друго – философския смисъл на човешкото съществуване, дори в противоречие на божиите думи, и църковните канони…
Къде е истината? За мен тя е по средата. Къде е щастието? Според мен между Рая и Ада.
Има автори които казват, че неговото творчество е мистика. Аз ще отрека това твърдение, и съм готов да го докажа със следните негови четиристишия, а и не само с тях…

Да си седиш и скърбиш – не е ли срам;
Обидите да помниш, от доброто – грам!
Напей се, докато са здрави струни звънки.
Напии се, чашата преди да счупиш сам.

*****
Без воля е човекът жалко същество.
Надвий тъгите и ела на пиршество.
Бъди разумен – в скръб искрата не удавяй:
Живота си окаян сменяй с тържество.

Тези четиристишия нямат нищо общо с мистиката, а цялото му творчество за мен е реализъм… Цялото му творчество е всеобхватна вселена. Вълнувала е, вълнува и днес с искреността си, и ще вълнува…

*************************************  

 

Ето и други негови Рубаи…

*****
„На философите не станах мил,
но види Бог дали съм съгрешил.
Да, нищо съм и нищо днес не ми е ясно,
дори не знам защо съм се родил!“

*****
„Не знаем ний до днес защита от смъртта:
към беден и богат е безразлична тя.
Да имаш радост ти, пий радостта в живота,
останалото брат, е просто суета.“

*****
Чтоб мудро жизнь прожить, знать надобно немало,
Два важных правила запомни для начала:
Ты лучше голодай, чем что попало есть,
И лучше будь один, чем вместе с кем попало.

* * *
Растить в душе побег унынья – преступленье,
Пока не прочтена вся книга наслажденья
Лови же радости и жадно пей вино:
Жизнь коротка, увы! Летят её мгновенья.

* * *
Запрет вина – закон , считающийся с тем,
Кем пьётся, и когда, и много ли, и с кем.
Когда соблюдены все эти оговорки,
Пить – признак мудрости, а не порок совсем.

 

Абу Абдаллах Мушрифаддин Саади Ширази

Саади в Градина на розите

Роден	ок. 1184; Шираз, Иран
Починал:	1283/1291; Шираз, Иран

Абу Абдаллах Мушрифаддин Саади Ширази^[ или Саади автори  (на фарси: سعدی) е велик Персийски поет.Той е слязъл от Али, и е зет на пророка Мохамед. Баща му се е казвал Саади и е починал, когато Саади син е бил много малък.
Саади е роден в Шираз, Персия (Иран). Пътувал е през целия си живот, и най-вече в целия мюсюлмански свят в продължение на 30 години.
Иран е известен от векове с най-добрите си поети в света, на Иранците смятат Саади за един от най-великите.

Тогавашните историци разделят живота му на 3 периода. Първият – до 25 годишната му възраст е използван за да учи в различни страни, включително в Багдадския университет.
През следващите 30 години пътува почти непрекъснато; на Изток към Индия и на запад чак до Сирия.
Накрая Саади се завръща в Шираз, където се отдава на писането и преподавателска дейност.
Саади е бил ученик на суфи, учител Шейх Shahabud – Дин Sahrawardi .

Магаре учел да приказва някакъв глупак

и много труд положил от зори до мрак.

Мъдрецът казал: „За какво се трудиш ти, човече?

За подбив и за смях си станал вече.

Животното не ще продума – то личи, -

ти по-добре от него на мълчание се научи!“

ТВОРЧЕСТВО:


Бустан (Плодна градина) (1257г.)

Гюлестан (Градина на розите) (1258г.)

„За какво ти е букет набран,

по-добре вземи ти Гюлестан.

Розата живее в срок уречен -

моят Гюлестан ще бъде вечен.“

ГРОБНИЦАТА НА СААДИ В ШИРАЗ



Източник: Уикипедия

ХЕЗИОД

Хезиод е древногръцки поет, за когото се смята, че е живял около 700 г. пр.н.е. Смята се, че е роден и отрасъл в Беотия като син на дребен селянин, който се преселил тук от Мала Азия. След 5 век пр.н.е. литературоведите спорят кой е живял по-рано — Омир или Хезиод. Днес повечето учени са на мнение, че Омир е живял преди Хезиод. Автор е на Теогония, Каталог на жените, Дела и дни и др. Поемите на Хезиод имат по-приложен характер. В тях словото по-често се изрежда, обяснява, поучава, а не се стреми към тържествен патос. Освен това той насочва вниманието си към човешкия свят. Хезиод е първият поет, който пренебрегва епическата традиция, и то не само по отношение на формата, но и по отношение на нейното съдържание.

В "Теогония" той представя историята като преодоляване на хаоса и неподвижността. Отначало е Хаосът, след него-Гея (Земята) и Тартар (дълбоките земни недра), а след това и Ерос, като олицетворение на любовта, който поражда Никта или Никс (Нощта) и Ерео (Мрака). Никта и Ерео раждат Ефира и Хемера (Деня). Както тук, така и в "Дела и дни", той поставя проблеми и развива идеи, в които трасира нови насоки в развитието на историческата мисъл от античността до днес. В неговите творби за първи път в антична Гърция се намират систематизирани и свързани в сравнително цялостен светоглед идеята за характера и развитието на човешкото общество.

Източник и продължете от:  УИКИПЕДИЯ