ДЖЕЙМС ПАТЕРСЪН

Джеймс Б. Патерсън (на английски: James B. Patterson) еамерикански писател творящ основно в жанровете съспенс и трилър, а в последните години и във фентъзи и детска литература.

БИОГРАФИЯ

Джеймс Патерсън е роден на 22 март 1947 г. в Нюбърг, Ню Йорк. Баща му Чалз е застрахователен брокер, а майка му Изабел – учителка и домакиня. Те му предават любовта към книгите.

През 1969 г. Патерсън започва да учи английски език в „Манхатън Колидж“. През лятото на същата година работи като помощник в болница „Маклийн” в Масачузетс. Там се сприятелява с поет на име Робърт Лоуъл, който го подтиква да се насочи към писане. Патерсън опитва, но установява, че тази му цел изисква да се учи, затова той продължава през 1970 г. обучението си в университета „Вандербилт” за магистърска степен. Обучението не го удовлетворява, затова след една година той напуска. Същата година започва работа в агенция 

"J. Walter Thomposn"  като младши редактор, като пише активно в извънработното си време. Постепенно се издига във фирмата и през 1990 г. става главен изпълнителен директор. През 1995 г. се оттегля от рекламния бизнес и с натрупания от него опит се отдава изцяло на писателското поприще.

Голям поддръжник на развитието на навици за четене у децата, Патерсън е основател на наградите „PageTurner”, чрез които от 2005 до 2008 г. дарява повече от 850 000$ на различни институции, училища и физически лица, които....

продължете от тук: http://bg.wikipedia.org

УИЛЯМ ШЕКСПИР

Уѝлям Шѐкспир (на английски: William Shakespeare^{[б. 2]}) е английски драматург и поет.

Смятан е за най-значимия автор в англоезичната литература и един от най-видните драматурзи в световната история^[1][2][3]. Той е наричан често „национален поет на Англия“ и „Ейвънския бард“.^{[4][б. 3]} Оцелелите произведения на Шекспир, някои писани в съавторство, включват 38 пиеси,^{[б. 4]} 154 сонета, 2 дълги повествователни поеми и няколко други стихотворения. Пиесите му са преведени на всички значими съвременни езици и се изпълняват по-често от тези на всеки друг драматург.^[5]

Шекспир се ражда и израства в град Стратфорд на Ейвън. На 18 години се жени за Ан Хатауей, от която има три деца: Сюзана и близнаците Хамнет и Джудит. Между 1585 и 1592 г. започва успешна кариера в Лондон като актьор, писател и съсобственик на театрална трупа, наречена Мъжете на Лорд шамбелана, а по-късно - Мъжете на краля. Изглежда около 1613 г. той се оттегля в Стратфорд, където умира три години по-късно. Не са запазени много източници за личния живот на Шекспир и до днес продължават споровете по въпроси като външния му вид, сексуалната му ориентация, религиозните му възгледи и авторството на произведенията, които му се приписват.^[6][7][8]

Шекспир създава повечето си произведения между 1589 и 1613 г.^{[9][10][б. 5]} Ранните му пиеси са главно комедии и исторически драми, жанрове, които достигат върха на развитието си в края на 16 век. По-късно, до около 1608 г., пише главно трагедии, сред които Хамлет, Крал Лир, Отело и Макбет, смятани за едни от най-значимите произведения в английската литература. През последните години от активната си писателска дейност Шекспир пише трагикомедии, наричани понякога романси, и...

продължете да четете от тук: http://bg.wikipedia.org

ХЕМИНГУЕЙ - ЖИВОТ И ДАТИ

21 юли 1889 - роден в Оук парк, предградие на Чикаго, второ дете в семейството.

1916 г. - първи публикувани разкази в училищното списание "летопис".

1917 г. - работи в Канзаския вестник "Стар".

28 май 1918 г. - заминава за фронта в Италия.

8 юли 1918 г. - заминава за фронта в Италия.

21 януари 1919 г. - завръща се в Съединените щати.

1920 г. - работи в "Торонто стар уикли"  в  Канада. 

3 септември 1921 г. - жени се за Елизабет Хелди Ричардсън.

8 декември - отпътува за Париж. 

1923 г. - за първи път на корида в Испания; издава "Три разказа и десет стихотворения". 

1924 г. - Издава "В наши дни".

1925 г. - фиестата от "И изгрява слънце" в Памплона.

1926 г. - издава "Пролетни потоци" и "И изгрява слънце".

10 май 1927 г. - жени се за Полин Пфайфър; издава "Мъже без жени

1929 г. - издава "Сбогом на Оръжията".

1932 г. - за първи път живее в Куба; издава "Смърт след пладне". 

1933 г. - издава "Победителят не получава нищо"; започва сафарито в Африка

1935 г. - издава "Зелените хълмове на Африка" 

1936 г. - запознава се с Марта Гелхорн

1937 г. - заминава за Испания; снима "Испанска земя"; издава "Да имаш и да нямаш" 

1938 г. - издава "Петата колона" и  "Първите четиридесет и девет разказа"

1939 г. - купува Финка-Фихия

1940 - жени се за Марта Гелхорн 

1941 г. - посещение в Азия.

(1942 - 1943 г). -  "личната" война на Хемингуей

1944 г. - запознава се с Мери Уелш .

1946 г. - жени се за Мери Уелш.

1949 г. - запознава се с Адриана Иванович.

1950 г. - издава "Отвъд реката, сред дърветата".

1952 г. - издава "Старецът и морето" .

1953  г. - получава награда "Пулицър" и посещава Испания.

1954 г. - пътешествие в Африка; получава Нобелова награда за литература.

1956 г. - снима "Старецът и морето".

1959 г. - купува къща в Кечъм; посещава Испания. 

1960 г. - заболява от сериозна психическа болест и лежи за първи път в клиниката на Майо.

1961 г. - постъпва за втори път в психиатричната клиника. 

2 юли 1961 г. - слага край на живота си.

Погребан е в гробището на Кечъм. 



из книгата "ХЕМИНГУЕЙ" от НИК НОЛАК 
издателска къща "ПРОЗОРЕЦ" 
София, 1992 г. 

 


 

ЕРИХ ФРИД

Ерих Фрид (на немски: Erich Fried) е австрийски поет, белетрист, есеист и преводач, роден във Виена в еврейско семейство.

 След Аншлуса на Австрия през 1938 г. и смъртта на баща му вследствие на разпити в Гестапо Фрид емигрира в Лондон, където остава да живее и упражнява различни професии - общ работник, млекар, библиотекар, стъклар. В 1950 г. става редактор на списание "Блик ин ди велт", а след това сътрудник на немската секция на БиБиСи (до 1968 г.) и на лявото литературно списание "Кюрбискерн".

 Първите публикации на Ерих Фрид са стихосбирките "Германия" (1944) и "Австрия" (1945). През 1963 г. поетът става член на свободното литературно сдружение "Група 47". В творбите си с типичен виенски "черен хумор" Фрид създава застрашителни "модели" на света, като провокира читателя към заемане на житейска и гражданска позиция. И в следващите си поетически книги, между които "Предупредителни стихове" (1964), "Нападки" (1967), "Въпроси на времето" (1968), "Покана за безпокойство" (1972), "Противоотрова" (1974), "Тъй дойдох сред немците" (1977), "Шарении" (1977) и "100 безотечествени стихотворения" (1978), Фрид излага своя опит в позитивното превъзмогване на миналото и настоящето. Лириката му си служи с архитипични мотиви и символи и е...

прочетете от тук: УИКИПЕДИЯ - ЕРИХ ФРИД

ЕРИК СИМОН

 

Ерик Симон (роден през 1950 г. в Дрезден) е един от най-изявените автори на научнофантастична литература в ГДР. След като завършва средното си образование, той работи известно време като електромонтьор, по-късно се дипломира в Дрезденския технически университет — специалност физика, а през 1973/74 г. практикува вече като инженер. От 1974 г. Симон е редактор в издателство „Нойе Берлин“ като завеждащ отдел „Преводна научнофантастична литература“. Публикувал е в СССР, Полша, Унгария, Швеция и др.

ДЖОН ЪПДАЙК

Джон Хоуйър Ъпдайк (на английски: John Hoyer Updike) е американски писател, роден в квартал Шилингтън на американския град Рединг, (Пенсилвания) , в семейството на гимназиален учител. В родния си град живее и учи до навършване на 13 години. По-късно учи в Харвард, а след това – в школата Ръскин – за живопис и изящни изкуства в Оксфорд (Англия).
От 1955 до 1957 година работи в „Ню йоркър“, като сътрудничи с къси разкази, хумористични есета, стихове и поеми. През 1959 година излиза романът му „Панаир в приюта за бедни“, отличен с наградата за фондацията „Ричард и Хинда Розентал“, присъдена му от Националния институт за изкуство и литература в САЩ. Широка популярност му донасят романите „Заеко, бягай“ , „Кентавърът“ и „Вещиците от Истуик“. Публикувал е 22 романа и още дузина сборници с къси разкази, освен това и поезия, литературна критика и детски книжки. Стотици от неговите разкази, критики, поеми се появяват в списанието The New Yorker. В произведенията му се разглеждат секса, вярата и смъртта, и....

продължете от тук: УИКИПЕДИЯ

 

Иво Андрич – Музей на восъчните фигури, Ягодина, Сърбия (Muzej voštanih figura, Jagodina, Srbija)

http://www.muzejvostanihfigura.autentik … ti/014.php

Ivo Andrić

(1892 – 1975) Književnik, diplomata, pisac znamenitih dela ‘Na Drini ćuprija’, ‘Travnička hronika’ , ‘Prokleta avlija’ i drugih. Dobitnik Nobelove nagrade za književnost 1961. godine.

Иво Андрич
(1892 – 1975) Книжовик, дипломат, писател, написал знаметите произведения „Моста на Дрина“, „Травнишка хроника“, „Прокълнатия двор“ и други. Носител на Нобелова награда за литература през 1961 г.

Галерия снимки на музея: http://www.muzejvostanihfigura.autentik … lerija.php

http://www.muzejvostanihfigura.autentik … ja/009.jpg
(Иво Андрич и Десанка Максимович, сръбска поетеса)

За музея на български: http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=490928&regime=1

МАЙКЪЛ КРАЙТЪН

Майкъл Крайтън (на английски: John Michael Crichton, е американски писател на бестселъри в жанра медицински научно-фантастичен трилър

Майкъл Крайтън е роден 23 октомври 1942 в Чикаго, Илинойс, САЩ. Когато е бил на 6 години, семейството му се преселва в Рослин, предградие на Ню Йорк. На 14-годишна възраст Майкъл публикува в Ню Йорк Таймс своите пътни бележки и оттогава винаги е чувствал привличане към литературното творчество.

През 1960 г. завършва училище и постъпва в Харвард с намерението да учи за писател. Но стилът му непрекъснато е предизвиквал забележки от професорите и оценките му винаги били много ниски. Той предположил, че проблема със стила не е в него, а в преподавателите и им пробутал като своя разработка едно есе на Джордж Оруел. Професорът поставил на Оруел оценка три плюс и Майкъл окончателно се убедил, че Харвардските мерки не са за него.

Завършвайки университета през 1965 г. с посредствени оценки, той решава да смени областта на интересите си и се заема с антропология в британския Кембридж, където е премиран за успехи в едногодишната експедиция в Европа и Северна Африка. Връщайки се в Щатите, Крайтън решава да стане доктор и през 1969 г. завършва Харвардското медицинско училище - между другото, никога не е подавал молба за лицензиране на частна практика. През всичките тези години е писал трилъри под различни псевдоними, а един от неговите романи, "A Case of Need", получава премията "Едгар" като най-добрия детективски роман на годината.

Крайтън е един от малкото автори използващи множество псевдоними при издаването на своите книги Джон Ландж ("Lange" е фамилия в...

 

продължете да четете от: УИКИПЕДИЯ

 

 

 

 

КИТАЙСКИ ПИСАТЕЛИ И ПОЕТИ

КИТАЙСКИ ПИСАТЕЛИ И ПОЕТИ

- ГАО СИНДЗИЕН

- ДУ ФУ

- ЛИ БО

- ЛИУ СЯОБО

- ЛЮ СЮН

- СУН ДЗЪ

- МО ЯН   >>>  Носител на Нобелова награда за литература

Китайският писател Мо Ян е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература, съобщи Nobelprize.org. Отличието се присъжда на Мо Ян, който с халюцинаторен реализъм слива фолклорни притчи, история и съвременност. Произведенията на писателя са вдъхновени от родния Китай и местната история и народ. Отличието, както и сумата от 8 милиона шведски крони или 1,2 милиона долара ще бъдат връчени на Мо Ян на церемония в Стокхолм на 10 декември. Нобеловата награда за литература е учредена през 1901 г. Присъжда се от Шведската академия по литература в Стокхолм. Досега отличието е връчвано 104 пъти.

НОБЕЛОВА НАГРАДА ЗА ЛИТЕРАТУРА

- AISIN GIORO ULHICUN

- BEI DAO


- ШЪН КУО

ПРОДЪЛЖЕТЕ ОТ:  КИТАЙСКИ ПИСАТЕЛИ И ПОЕТИ

 

О.ХЕНРИ - БИОГРАФИЯ

O. Хенри (на английски: O. Henry) е литературният псевдоним на американския писател Уилям Сидни Портър (William Sydney Porter), известен като майстор на късия разказ с неочакван край, пишещ за живота на обикновените хора в Ню Йорк. Характерна за разказите му е употребата на сложна фабула, обръщаща се в най-неочакван момент в иронично пресъздаване на обстоятелствата.

Уилям Сидни Портър е роден в плантация на име Уърт Плейс в Грийнсбъро, Северна Каролина. Неговият баща, Алджърнън Сидни Портър (Algernon Sidney Porter), е бил лекар. На тригодишна възраст Уилям губи майка си, която умира от туберкулоза. Той и баща му се местят в дома на баба му по бащина линия, където бъдещият писател израства под грижите на възрастната жена и леля си.

Уилям бил известен като страстен читател. През 1876 г. той завършва началното училище, ръководено от неговата леля. След това се записва в гимназията Линси Стрийт Хай Скул. През 1879 г. започва да работи като счетоводител в аптеката на чичо си, а през 1881 г. — когато е само на деветнадесет годишна възраст — се дипломира като фармацевт.

През 1882 г. Уилям отива в Тексас, където първоначално работи като овчар и общ работник в едно ранчо в окръг Ла Сал. След това живее и работи в Хюстън, като сменя различни професии — на фармацевт, чертожник, журналист, банков чиновник. Докато е в Тексас успява да научи и испански език.

През 1887 г. се премества в Остин, където се жени за седемнадесетгодишната Етъл Естес (Athol Estes) въпреки възраженията и неодобрението от страна на родителите ѝ. През 1888 г. Етъл ражда син, но поради факта, че и тя, и съпругът ѝ са болни от туберкулоза по това време, скоро след раждането бебето умира. Година по-късно Етъл ражда второ дете — този път момиче, кръстено Маргарет.

През 1894 г. Портър започва да издава хумористичния седмичник „Ролинг Стоун“("The Rolling Stone" — "търкалящият се камък“ в букв. превод, а като идиом "скитника, бродягата") и същевременно работи като касиер в банка в Остин. Един ден той е обвинен в злоупотреба с паричните средства на банката и е принуден да напусне. През 1895 г., след като седмичникът му фалира, Уилям се мести в Хюстън и се присъединява към вестник „Хюстън Пост“ като репортер и автор на собствена колонка. Скоро след това той е арестуван за злоупотребите във връзка с предишната му работа в банката в Остин.

Портър е пуснат под гаранция и ден преди провеждането на делото на 7 юли 1896 г. той избягава от града. Няколко месеца се укрива от властите в Ню Орлиънс, а по-късно и в Хондурас. Следващата година (1897) обаче той научава, че жена му е починала и се връща в САЩ, където се предава доброволно на властите с молба за смекчаване на присъдата.

Етъл Естес Портър умира на 25 юли 1897 г. Портър е осъден на 5 години за незаконно присвояване на пари въпреки оспорваните дебати в съда относно фактическата му вина. Така на 25 април 1898 г. той е вкаран в затвора Охайо Стейт Пенитеншъри. На 24 юли 1901 г. е освободен предсрочно за добро поведение, след като вече е излежал три години от присъдата си.

Докато е в затвора Портър започва да пише кратки разкази, за да припечелва пари, необходими за издръжката на дъщеря му Маргарет. Първото му произведение Whistling Dick’s Christmas Stocking се появява през 1899 в списание „МакКлуър'с Мегъзин“ (McClure’s Magazine). През времето, в което е в затвора, той успява да напише поне дванадесет разказа. Когато през 1901 г. го освобождават предсрочно, той решава да промени името си, за да не разберат неговите читатели, че е бил в затвора. Започва да подписва разказите си с литературния псевдоним „О.Хенри“ (O.Henry).

Портър се подписва и с други имена, особено често с „Джеймс Л. Блис.“ Този псевдоним той използва докато работи за списание „Ейнсли'с Мегъзин“ (Ainslee's Magazine) в Ню Йорк след освобождаването му от затвора. Но псевдонимът „О.Хенри“ е името, с което Портър бива разпознаван от редакторите на списания и читателската аудитория и което му носи най-големи печалби от продажбите на разказите му. Затова малко след 1903 г. Портър започва да използва изключително и само „О.Хенри“ при подписването под творбите си.

През 1902 г. Портър се мести в Ню Йорк и от декември 1903 г. до януари 1906 г. пише по един разказ седмично за „Ню Йорк Уърлд“ (New York World), а публикува също и в други списания. Портър се жени отново през 1907 г. за детската си любов Сара Линдзи Колман (Sarah Lindsey Coleman). Дали заради успеха на късите му разкази, които биват публикувани в множество списания и издавани в сборници, или заради напрежението, съпътстващо големия му успех, Портър се пропива. Това влошава отношенията със съпругата му и година след сключването на брака им тя го напуска.

Последната година от живота на Портър преминава в дълги алкохолни нощи, влошено здравословно състояние и парични проблеми. Умира на 5 юни 1910 г. от цироза на черния дроб. След погребална служба в Ню Йорк е погребан в Ашвил, Северна Каролина. Дъщеря му Маргарет Уърт Портър (Margaret Worth Porter) умира през 1927 г. и е погребана до баща си....

 
БИОГРАФИЯ И РАЗКАЗИ: БИОГРАФИЯ И РАЗКАЗИ НА АНГЛИЙСКИ

ИЗТОЧНИК: УИКИПЕДИЯ

 

ХОРХЕ БУКАЙ

Роден е на 1 януари 1949 година в Аржентина. Той е психиатър, психотерапевт и писател. Книгите му са продавани по два милиона копия в цял свят и са преведени на повече от седемнадесет езика.

През 1973 година завършва медицински университет в Буенос Айрес и започва кариерата си на психиатър в отдела по психопатология на местната болница. Специализира като гещалт-психотерапевт в Аржентина, Чили и Съединените щати.

В момента съвместява преподавателската си работа в Университета в Буенос Айрес с професионалната си практика като психотерапевт на семейни двойки. Заедно с това води курсове, семинари и конференции в цял свят и най-вече в испаноговорящи държави като Чили, Мексико, Коста Рика и Испания, където е редактор на списание „Здрав дух”.

Носител е на множество престижни литературни награди и всекидневно получава хиляди имейли от цял свят. Твърди, че не е писател в литературния смисъл на думата.

В момента живее в покрайнините на Буенос Айрес с жена си и двете си деца.  .......

продължете от тук: УИКИПЕДИЯ

ШАН СА

 

Китай 

Шан Са е псевдиним на Ян Ни (Yan Ni), френска авторка и художничка, приет от поема, създадена по времето на династията Тан от автора Бай Джуяи (Bai Juyi).

Шан Са е родена през 1972 г. в Пекин, Китай, в академично семейство. Тя намира опора в изкуството още на седем години. Става най-младата поетеса на страната си, когато през 1984 г. печели първа награда на Национален конкурс за детска поезия за деца под 12 години - събитие, което създава обществен смут. На седемнадесет години напуска Китай и се установява с баща си в Париж. Той е професор в Сорбона, а тя завършва Философия. Десет години по-късно, след публикуването на два романа и сборник с поезия, вече е признат френскоезичен автор.

Още с първия си роман „Вратата на небесния мир" печели авторитетната награда „Гонкур" за дебют. Най-успешната й творба - „Момичето, което играеше Го", отново е отличена с „Гонкур". Третият роман - „Императрицата" (2006), с излизането си се превръща в световен бестселър.

Романите й са преведени на 32 езика.

източник: Литературен компас

ТИТОС ПАТРИКИОС – биография

Титос Патрикиос проведе за своите идеали след разгрома на гръцките ляво през 1940-те и воюва срещу корупцията в следващите години, срещу моралния упадък и компромис, срещу репресиите на индивида. Неговата комбинация от политическа намеса и скепсис за човешкия род, добавени към „нисък тон“ на неговата поезия, оказа дълбоко влияние върху „поколението ’70″.
Патрикиос е роден в Атина, където следва право и пое практика като адвокат.
По време на немската окупация той се присъединява един лев съпротива група и тясно избягал смърт в ръцете на сътрудници.

Той публикува първото си стихотворение през 1943. След гражданската война той е бил задържан за своите леви симпатии и хвърлен в затвора за „концентрация острови в продължение на три години.
През 1954 г. той публикува първата си книга със стихове и помогна за създаването на влиятелни прогресивно списание Epitheórisi Téchnis (членове Преглед), към които той допринася характеристики, ревюта и поезия.

През тези години той е работил като адвокат, журналист и преводач. През 1959-1964 той взе следдипломна квалификация по социология и философия в Париж.
От 1964 г. работи като ръководител на изследванията на гръцкия център за социални науки, докато военната диктатура (1967-1974) го принуждава да търсят убежище в Италия и Франция.
След завръщането си в Атина той е работил като юрист, социолог и преводач.
Той има няколко социологически проучвания на негово име.

 

 

ЛАНГСТЪН ХЮЗ

Афроамериканският писател Лангстън Хюз е роден на  1-ви февруари 1902 година в Джоплин, щата Мисури. Живее с баба си в Лаурънс, щата Илинойс и Кливлънд, щата Охайо, където учи и завършва гимназия. Започва да пише като ученик от гимназията. Още от ранна възраст под влияние на учителя си по английски се оформя неговия стил и талант, които го правят известен сред афроамериканската общност.
Идва моментът когато Хюз се чувства наранен от двете си майки и бащата. Но не може да разбере и да си отговори, защо не му е било позволено да живее с някоя от тях. Тези чувства на отхвърляне и му причиняват несигурност в собственото му „Аз”.
След смъртта на баба си, живее при майка си в Линкълн, щата Илинойс, където написва първото си стихотворение и е обявен за поет.
Една година по-късно живее при втория си баща и започва работа в Кливланд, щата Охайо. Не след дълго родителите му се преместват в Чикаго, на Л. Хюз остава в Кливланд, за да завърши гимназия. Неговият писателски талант е признат още в гимназията от неговите учители и ученици.
Първите си кратки стихотворения младия поет публикува в Central High Monthly – първото изискано списание в гимназията. Не след дълго започва да публикува редовно в месечното списание и е приет към екипа му.
Учителят му по английски го запознава с поети като Карл Сандбърг и Уолд Уитмън, които оказват изключително влияние върху творческото развитие на младия писател.
След завършване на гимназията Хюз се завръща при баща си, за да го убеди да помогне финансово, за да следва в Колумбийския университет в Ню Йорк, а също така да започне кариера като писател.
По пътя към Мексико той написва известната поема „Негърът говори за Rivers”.
След пристигането си се поражда силен конфликт между него и баща му, по причината че бащата иска синът му да стане инженер, противно на желанието и амбицията на Хюз за писателска кариера.
Лангстън изпраща своя поезия за публикуване, която е приета и публикувана в Brownies книга и „Кризисни” списания.
Баща му е силно впечатлен от таланта на сина си и се съгласява да плати едногодишната такса на сина си в Колумбийския университет за полувисше образование, за да осъществи желанието на талантливия поет.
Младият Хюз завършва образованието си за по-малко от година, без да спира да пише своята поезия.
Следват редовни негови публикации в Кризисни списания, включително срещи и запознанства с водещи писатели по онова време като Дюбоа, Джейм Уелдън Джонсън и др.
Когато стихотворението му „Сините уморени” печели първа награда за поезия през 1925 год., литературната кариера на поета Хюз е в своя старт.
Първата стихосбирка е издадена през 1926 година.
В своята поезия Хюз набляга на ритмите на афроамеиканската музика, която се базира най-вече на джас, блус и рап.
Вторият том с поезия на Хюз „Хубави дрехи за евреина” е публикуван през 1927 година и не е приет добре от съвременниците му. Много от критиците смятат, стихотворенията включени във втората книга са най-добрите в настоящия момент.
През 30-те години Хюз публикува в New Masses – журнал, свързан с комунистическите партии, и посещава СССР.
Лангстън Хюз почива на 22 май, 1967 г.

 

ТВОРЧЕСТВО

- „Не без смях” – роман (1930 г.)
- „Негърска майка” – стихосбирка (1931 г.)
- „Пътищата на белите хора” – сборник разкази (1944 г.)
- „Мулатът” – драма – (1936 г.)
- „Първата година за джаза” – (1955 г.)

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ:

УИКИПЕДИЯ

ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА ЛАНГСТЪН ХЮЗ

ЕЛИАС КАНЕТИ - БИОГРАФИЯ

“Всичко, което преживях по-късно, вече се беше случвало някога в Русчук.”

Елиас Канети е австрийски белетрист, есеист, драматург от еврейски (сефардски) произход. Получава Нобелова награда за литература през 1981 година.

Елиас Канети е роден на 25. юли 1905 година в гр. Русчук (днес Русе) като първи син на търговеца Жак Канети и неговата съпруга Матилде.
Русчук остава в спомените на Елиас Канети като един прекрасен град, приютил и обединил хора с най- различен етнически произход. В своята автобиографична книга Die gerettete Zunge. Geschichte einer Jugend (“Спасеният език. Историята на една младост”) Канети ще напише: “Всичко, което преживях по-късно, вече се беше случвало някога в Русчук.”
Спомените на Елиас Канети от България са свързани до голяма степен и с българското народно творчество. На няколко места в автобиографичната си книга “Спасеният език” Канети споменава историите за върколаци и вампири, както и българските народни приказки, които са му разказвали прислужниците в къщата - млади селски момичета, учили малкия Канети на български език. Но тъй като той напуска България едва 6 годишен, много скоро след това забравя и езика. Споменът за българските приказки обаче остава: “Зная ги с всички подробности, но не на езика, на който съм ги слушал. Слушал съм ги на български, но ги зная на немски, този тайнствен превод е може би най-странното нещо, което мога да разкажа от моята младост”. През 1911 г. Елиас Канети, заедно със своите родители и двамата си по малки братя Нисим и Георг се преселва в Манчестър, Англия, след близо половин годишна борба с патриархалния дядо на Канети, който дори проклина баща му, заради заминаването на семейството. Това проклятие на дядото, Елиас Канети така и не успява да преодолее, най-вече поради настъпилата малко след това внезапна смърт на неговия баща, починал едва 31 годишен. Това проклятие отключва у Канети от една страна силна омраза към смъртта, но също така и огромен страх пред властта и силата на повелята, която той в детството си преживява в най- жестоката и форма – смъртната повеля, или още по-конкретно– смъртното проклятие от страна на дядото.
В лицето на своя баща Канети е виждал един истински родител, от когото ще получи закрила и любов, възхищавал се е на откритостта и уважението му към околните. Внезапният инфаркт на бащата до такава степен разтърсва Елиас Канети, че оставя трайна диря в цялото му творчество. Тежката загуба Канети се опитва да компенсира чрез сближаване с майката. Това, което най- много сближава двамата е тяхната изключителна интелигентност и гордост. Семейната гордост на майката Матилде, нейната безпристрастност в преценката за самата себе си и околните, както и отговорността за изказаната преценка, се оказват важна предпоставка за формирането на личната човешка гордост у Елиас Канети. За подрастващия Канети майката е била в голяма степен единствената инстанция, чийто забрани той е възприемал като повели. Майката на Канети е тази, която възпитава у сина си любовта към езика, литературата, книгите. В Манчестър той учи английски, но през 1913 г. в Лозана майката Матилде започва да обучава сина си на своя любим език – немския. В “Спасеният език” Канети описва това: “За кратко време тя искаше от мене такова постижение, което не бе по силите на нито едно дете [ … ], това определи и дълбоката природа на моя немски, който бе всъщност един късно и болезнено “насаден” майчин език” (GZ, 102). Дори самото заглавие на автобиографичната му книга “Спасеният език” подсказва огромното значение на езика в живота на детето Канети. Дистанция и същевременно огромна близост определят отношението на Елиас Канети към езика и към хората.
През 1916 г. семейството напуска Виена и се установява в Швейцария. В Цюрих Канети посещава гимназия.
През 1921 г. Елиас Канети се преселва сам в Германия, във Франкфурт на Майн, където остава до завършването на гимназиалното си образование. След тези няколко години на честа смяна на местожителство и училища, Канети се чувства още по - откъснат от връстниците си и все по- привързан към своята майка, като тази привързаност дори прераства в болезнена ревност.Литературно образованата майка открива пред сина си още в най-ранна младост света на духовното и възвишеното, света на Шекспир и Шилер.В “Спасеният език” Канети пише: “Несравнимо най-важното, вълнуващо и особено за онова време (В.Б. имайки предвид неговата младост) бяха вечерите с майка ми и разговорите, които водехме за всичко прочетено. Не мога да предам в детайли тези разговори, защото до голяма степен те са вътре в самия мен. Ако въобще съществува някаква духовна субстанция, която човек възприема още в най-ранните години, на която винаги се уповава, от която никога не би могъл да избяга, то става дума тъкмо за тази субстанция. Бях изпълнен от сляпо доверие към моята майка; литературните герои, които обсъждахме и за които след това тя ми говореше, до такава степен са се превърнали в мой свят, че не съм в състояние да го разваля […]. Оттогава, т. е. от десетата си година сляпо вярвам, че съм изграден от всички тези образи, без да осъзнавам това. Мисля, че те определят кое ме привлича и отблъсква в хората, които срещам. Те бяха хлябът и солта на младите ми години. Те са истинският, скритият живот на моя дух” (GZ, 105).
Майката на Канети отново е тази, която първа възпитава у него убеждението, че войната е първопричината за разрушаването на всичко човешко. Тази херкулеска задача – да спаси света – откриваме по-късно в голяма част от творчеството на Елиас Канети.
През 1924 г. Канети започва да следва химия във Виена. Тук той посещава лекциите на Карл Краус, където се запознава и с Веза Таубнер-Калдерон, която по- късно става негова съпруга.
През 1928 г. следва кратък престой в Берлин, където Канети се запознава с известни интелектуалци и творци. По това време Канети е в лятна ваканция и работи като преводач в издателство Малик.
През 1929 г. у Елиас Канети се заражда мисълта за цикъл от осем романа “Comédie Humaine an Irren”, който обаче остава незавършен.
През есента на 1931 г. Канети приключва след едногодишна работа романа
Die Blendung(“Ослепяването”) и започва да работи върху драмата Hochzeit
(“Сватба”).
През февруари 1934 г. Елиас Канети се жени за Веза Таубнер-Калдерон.
Три години по- късно, през 1937 г., умира неговата майка Матилде в Париж. По това време той работи върху незавършения роман Tod-Feind (“Враг на смъртта”).
Темата за смъртта заема централно място в творчеството на Канети. Елиас Канети изпитва силна омраза към смъртта и тази омраза се явява основна предпоставка за цялото негово драматично, новелистично, афористично и есеистично творчество. В Provinz des Menschen (“Провинцията на човека”) Канети пише: “Винаги те питат какво всъщност имаш предвид, като ругаеш смъртта. Очакват от теб евтините надежди, разигравани до отврата в религиите. Аз обаче нищо не знам. Нищо не мога да кажа по този въпрос. Характерът ми, гордостта ми се състоят в това, че никога не съм ласкаел смъртта. Като всеки и аз понякога съм я пожелавал, много рядко, но никой досега не е чул от мен възхвала на смъртта, никой не може да твърди, че съм свел глава пред нея или че съм я признал. Струва ми се толкова ненужна и зла, основното зло на всичко съществуващо, непонятното и нерешимото, възелът, в който всичко се е oплело и който никой досега не е посмял да разсече” (ПЧ, 1951).
Според Канети смъртта създава най-голямото противоречие в човешкия свят – противоречието между мъртвите и живите. От най-дълбока древност мъртвите и живите са се страхували едни от други и много народи са вярвали, че мъртвите оказват влияние върху живите. Извор на този страх и до днес си остава чувството на вина на живите пред мъртвите. Така смъртта, според Канети, уврежда и без това краткия ни живот и с всяка една смърт ние ставаме все по- лоши: “Тя е най- върховният символ на несполуката: който не успее в някое голямо дело, се утешава с това, че има и по- голяма несполука и посяга към онзи чудовищен мрачен плащ, който равномерно покрива всичко[…]. Още от детство ни се внушава, че всичко си има край, поне тук, на този земен свят (ПЧ, 1946).
Ако смъртта не съществуваше, бихме могли с помощта на нови опити да поправим слабостите и грешките си. Вместо това ние още от самото начало знаем, че все някога идва краят: “ Смъртта не би била толкова несправедлива, ако не бе предопределена още от началото. За всеки от нас, дори и за най-лошия, остава оправданието, че нищо сторено от нас не може да се сравнява със злината на тази предварително произнесена присъда. Лоши сме, тъй като знаем, че ще умрем. Щяхме да бъдем още по-лоши, ако от самото начало знаехме кога ще умрем” (ПЧ, 1951).
Това изречение е определящо за една от най-философските творби на Елиас Ка­не­ти, създадената през 1952 г. драма Die Befristeten (“Предопределените”), в която Ка­не­ти обрисува един свят, в който всеки човек предварително знае кога ще умре.

В тази драма Елиас Канети изобличава илюзорната свобода и подчинението пред тиранията на смъртта.
В творчеството на Канети откриваме застъпена и темата за отношението на религията към смъртта: “Достатъчно е обещанието за безсмъртие, за да възникне една религия” (ПЧ, 1942). Това, че религиите само “заличават” омразата към смъртта, е предпоставка за острия протест на Канети срещу религията въобще:
“Най-голямата дързост в живота е да се мрази смъртта; презрени и безпер­спек­тивни са религиите, които заличават тази омраза” (ПЧ, 1943).
Според Канети основната грешка на Бог е, че не е възпрял човешкия род да убива. Цялата история на човечеството е история на убиването. Затова Канети мрази историята и историците: “За историците войните са сякаш свещени[…]. Мразя респекта на историците пред нещо само за това, че се е случило, техните фалшифицирани критерии, създадени с обратна дата, безсилието им, лежащо по корем пред всяка форма на власт […]. Иска ти се така да накълцаш историята, че и цял рояк историци да не открият късчетата ú. С наглия си маниер да защитава всичко, писаната история влошава още повече положението на човечеството, и без това отчаяно от измамната традиция” (ПЧ, 1943).
През 1960 г., под заглавието Masse und Macht (“Маса и власт”), излиза едно от най- значимите теоретични произведения на Канети, над което той работи почти 20 години. Тук той прави анализ на връзката човек – общество, използвайки богат исторически, етнографски и психологически материал. Канети разглежда двете основни категории “маса” и “власт”, обяснявайки сформирането на маси и упражняването на власт като естествени процеси в обществото, позоваващи се на смъртта като неоспоримо природно явление. В този смисъл историята, според Канети, не може да бъде разглеждана като прогрес, а по- скоро като постоянно повторение на един и същ модел в нови варианти.
Три години след излизането на “ Маса и власт”, през май 1963 г., умира съпругата на Канети Веза.
През 1965 г. са публикувани записките на Канети (1942-1948) в издателство Ханзер, Мюнхен.
През 1966 г. Канети получава наградата за литература на Виена
(Literaturpreis der Stadt Wien), както и наградата на немските критици (Deutscher Kritikerpreis).
През 1968 г., отново в издателство Ханзер, Мюнхен излизат записките Die Stimmen von Marrakesch. Aufzeichnungen nach einer Reise (“Гласовете на Маракеш. Записки след едно пътуване”). По същото това време Елиас Канети получава голямата награда на Австрия (Großer Österreichischer Staatspreis). Година по- късно на Елиас Канети е връчена наградата за литература на Баварската академия на изящните изкуства (Literaturpreis der Bayerischen Akademie der schönen Künste).
През 1970 г. излиза от печат Alle vergeudete Verehrung. Aufzeichnungen 1949- 1960 („ Прахосаното уважение”).
През 1971 г. Елиас Канети се жени за Хера Бушор. През август с. г. умира в Париж брат му Георг. Канети започва работа върху автобиографичната си книга “Спасеният език”, която излиза от печат пет години по- късно.
През 1972 г. на Елиас Канети от брака с Хера Бушор се ражда дъщеря - Йохана Канети. Същата година той получава наградата “Георг Бюхнер”.
През 1980 г. излиза втората част на автобиографията на Канети Die Fackel im Ohr. Lebensgeschichte 1921-1931 (“Факел" в ухото).
През 1981 г. Канети получава Нобелова награда за литература, както и наградата “Франц Кафка”.
През 1983 г. на Елиас Канети е присъден Големия орден за заслуги на Федерална република Германия.На 14 август 1994 г. Елиас Канети умира в Цюрих, оставяйки след себе си огромно творчество, преведено на повече от 25 езика. Спасение от смъртта Канети открива в литературата, опитвайки се да съхрани живота в написаното, в сътвореното. В едно свое интервю от 1980 г. Канети казва: “Днес разбирам, че с книгите си съм отправил предизвикателство към смъртта – моята и на другите. Хората, които обичах, родителите ми, брат ми Георг, както и онези, които не харесвах, ще продължат да живеят докато се четат книгите ми. Безкрайно се радвам, когато си мисля, че те се движат, говорят, живеят извън мен”.

продължете от тук: http://elias-canetty

СИДНИ ШЕЛДЪН - БИОГРАФИЯ И ТВОРЧЕСТВО

Sidney Sheldon – Сидни Шелдън е роден в Чикаго, щат Илинойс в еврейско семейство. Кариерата му на писател започва през 1937 година в Холивуд, където пише сценарии за филми. През 1941 година, след служба във Военно-въздушните сили, Шелдън отново се заема с творческа работа, пишейки мюзикъли за бродуейски постановки и в същото време продължава да пише сценарии за филми за филмовите студия MGM и Парамаунт Пикчърс. В началото на 1948 година получава Академична награда „Оскар“ за „оригинален сценарий“ за филма „The Bachelor and the Bobby-Soxer“, а през 1959 е удостоен с награда „Тони“ за сценария на мюзикъла „Червенокосата“. От 1963 година Шелдън започва да пише сценарии за ТВ сериали, благодарение на което достига невероятна популярност. За „Шоуто на Пати Дюк“ (The Patty Duke Show) (1963—1966) и „Мечти за Джени“ (1967—1970) получава няколко награди „Еми“. През 1969 година написва своя първи роман – „Голо лице“, за който получава награда „Едгар Алън По“. Следващите му романи без изключение попадат в списъците на бестселърите. Общият тираж романите му надхвърлят 275 млн. екземпляри. За заслуги към кинематографията Сидни Шелдън получава своя звезда на Алеята на славата в Холивуд. Включен е в „Книгата за рекорди на Гинес“ за „най-превеждан“ автор в света. Умира на 89 години от пневмония в Калифорния, САЩ. Вдовицата на Шелдън – Александра Костоф е от български произход.

1. The Other Side of Midnight (1974) Отвъд полунощ

Това е роман за две жени, изгорели в любовта си към един мъж… Париж и Вашингтон, Холивуд и Гърция – такъв е декорът на тази драма, едновременно величествена и нелепа. Гордостта и неутолимата страст ще направят живота на двете съперници Ноел и Катерин мъчителна броеница от ад и рай, от възторг и падение… Магьосникът Шелдън ще ви накара да забравите всичко, докато не прелистите и последната страница!

 

2. Memories of Midnight (1990) Спомени от полунощ

Това е бестселър, който обиколи света! Драматичният сюжет на този необикновен роман ни отвежда из екзотичните средиземноморски брегове, Европа и Америка. В центъра на разказа е мултимилионерът Демирис – любител на изкуството и жените, мафиот и изтънчен убиец. Човек, който има всичко. И нищо… Защото душата му е проядена от жажда за мъст. Мъст към една жена…

 

3.The Naked Face (1970) Голо лице

Джъд Стивънс е психоаналитик, изживяващ най-трудните дни от живота си. Някой желае смъртта му на всяка цена. Но полицията не вярва. Самият доктор Стивънс се пита дали това е така?! Или просто го обзема параноя. Кое е истинското лице на врага му? И каква е причината? Двама приближени на доктора вече са мъртви. Д-р Стивънс трябва да махне маската на невинността и да открие своите страхове…

 

4.A Stranger in the Mirror (1976) Непознат в огледалото

„Непознат в огледалото“ е правдив разказ за скритите емоции, амбиции и машинации в света на звездите, където всеки успех се плаща. Дори с цената на душата… Не случайно книгите на Сидни Шелдън са вписани в Книгата на Гинес за най-продавани книги по света.

5. Bloodline (1978) Кръвна връзка

„Рофи и Синове“ е фамилна компания, мощна финансова империя с клонове в целия свят. Президентът й, един от най-богатите мъже в света, умира при загадъчни обстоятелства. Контролният пакет акции остава в ръцете на дъщеря му Елизабет. В опитите си да запази компанията младата жена трябва да се бори с готови на всичко хора, които се стремят към пари и власт, както и с убиеца, който иска живота й…

6.Rage of Angels (1980) Гневът на ангелите

Едно чудесно начало, почти като в приказките, ще бъде помрачено. Но Дженифър Паркър, амбициозна, млада адвокатка, е решила да покори света. Славата и парите не закъсняват. Но съдбата е капризна. Изпитанията за Дженифър изглеждат безкрайни в един свят, като че ли създаден за мъже, и движен от много, много пари…

7.The Naked Face (1970) Голо лице

Джъд Стивънс е психоаналитик, изживяващ най-трудните дни от живота си. Някой желае смъртта му на всяка цена. Но полицията не вярва. Самият доктор Стивънс се пита дали това е така?! Или просто го обзема параноя. Кое е истинското лице на врага му? И каква е причината? Двама приближени на доктора вече са мъртви. Д-р Стивънс трябва да махне маската на невинността и да открие своите страхове…

 

8. A Stranger in the Mirror (1976) Непознат в огледалото

„Непознат в огледалото“ е правдив разказ за скритите емоции, амбиции и машинации в света на звездите, където всеки успех се плаща. Дори с цената на душата… Не случайно книгите на Сидни Шелдън са вписани в Книгата на Гинес за най-продавани книги по света.

9. Bloodline (1978) Кръвна връзка

„Рофи и Синове“ е фамилна компания, мощна финансова империя с клонове в целия свят. Президентът й, един от най-богатите мъже в света, умира при загадъчни обстоятелства. Контролният пакет акции остава в ръцете на дъщеря му Елизабет. В опитите си да запази компанията младата жена трябва да се бори с готови на всичко хора, които се стремят към пари и власт, както и с убиеца, който иска живота й…

10. Rage of Angels (1980) Гневът на ангелите

Едно чудесно начало, почти като в приказките, ще бъде помрачено. Но Дженифър Паркър, амбициозна, млада адвокатка, е решила да покори света. Славата и парите не закъсняват. Но съдбата е капризна. Изпитанията за Дженифър изглеждат безкрайни в един свят, като че ли създаден за мъже, и движен от много, много пари…

11. The Naked Face (1970) Голо лице

Джъд Стивънс е психоаналитик, изживяващ най-трудните дни от живота си. Някой желае смъртта му на всяка цена. Но полицията не вярва. Самият доктор Стивънс се пита дали това е така?! Или просто го обзема параноя. Кое е истинското лице на врага му? И каква е причината? Двама приближени на доктора вече са мъртви. Д-р Стивънс трябва да махне маската на невинността и да открие своите страхове…

12.A Stranger in the Mirror (1976) Непознат в огледалото

„Непознат в огледалото“ е правдив разказ за скритите емоции, амбиции и машинации в света на звездите, където всеки успех се плаща. Дори с цената на душата… Не случайно книгите на Сидни Шелдън са вписани в Книгата на Гинес за най-продавани книги по света.

13. Bloodline (1978) Кръвна връзка

„Рофи и Синове“ е фамилна компания, мощна финансова империя с клонове в целия свят. Президентът й, един от най-богатите мъже в света, умира при загадъчни обстоятелства. Контролният пакет акции остава в ръцете на дъщеря му Елизабет. В опитите си да запази компанията младата жена трябва да се бори с готови на всичко хора, които се стремят към пари и власт, както и с убиеца, който иска живота й…

14. Rage of Angels (1980) Гневът на ангелите

Едно чудесно начало, почти като в приказките, ще бъде помрачено. Но Дженифър Паркър, амбициозна, млада адвокатка, е решила да покори света. Славата и парите не закъсняват. Но съдбата е капризна. Изпитанията за Дженифър изглеждат безкрайни в един свят, като че ли създаден за мъже, и движен от много, много пари…

15. Master of the Game (1982) Диамантената династия

Хубавата Кейт Блакуел е олицетворение на успеха и безскрупулността. Тя превръща наследството на баща си в същинска диамантена династия, чрез която негласно владее света… Също като баща си, който от дрипав преселник става един от най-богатите хора в Южна Африка, Кейт оцелява след безчет перипетии и на деветдесетия си рожден ден успява да събере многобройното си семейство – хората, които е манипулирала, които е мразела и обичала, но които са най-ценното й достояние…

16. If Tomorrow Comes (1985) Ако утрото настъпи

Трейси Уитни е очарователна, интелигентна и красива млада жена… „Не е прилично човек да е толкова щастлив“ – мисли си Трейси, обладана от красиви розови предчувствия за бъдещето си. Но обратите на съдбата са понякога нелепо жестоки. Ненадейно тя се озовава в затвора с абсурдно обвинение… „Ако утрото настъпи“ е един от най-вълнуващите романи на Сидни Шелдън. Популярността му не угасва с годините. Издаден е в милиони тиражи по целия свят.

17. Windmills of the Gods (1987) Вятърните мелници на боговете

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове – включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й… Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя стига до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж; и от Рим до потайностите на Букурещ!

18. The Sands of Time (1988) Пясъците на времето

Четири жени, преследвани безмилостно, бягат от тишината и закрилата на манастир в Испания: Лучия – оцеляла от кървавите разпри на сицилианските кланове, Грасиела – красавица, обладана от спомени за някогашен грях, Меган – сираче, което търси закрила в ръцете на непокорен бунтовник и Тереза – дълбоко вярваща, преследвана от образите на миналото… Носени на крилата на надеждата, загърбили невинността, те се впускат в чужд и зашеметяващ свят – всяка със своята съдба…

19. The Doomsday Conspiracy (1991) Операция „Страшният съд“

Робърт Белами има тежката задача да открие свидетелката на тайнствена катастрофа. От Вашингтон до Лондон, Цюрих, Рим и Париж, издирването се превръща в безкраен и неразгадаем кошмар. Изоставят го приятелите, изоставя го и жената на сърцето му. Защо? Защо светът не трябва да узнае невероятната тайна, ревниво пазена от неизвестна смъртоносна сила?!

20. The Stars Shine Down (1992) Звездите над нас

Този прекрасен роман разказва за трудния, но възходящ път на Лара Камерън, млада жена успяла в мъжки бизнес. Дали любовта ще се оказже по-силна от амбицията? Не случайно книгите на Сидни Шелдън са вписани в Книгата на Гинес за най-продавани книги по света.

21.Nothing Lasts Forever (1994) Лекарки

Действието на романа се развива в голяма болница в Сан Франциско, в която напрегнатото ежедневие изправя героините – три лекарки, пред необичайни проблеми и нелеки изпитания…

22. Morning, Noon and Night (1995) От утрото до здрача

Хари Станфорд – един от най-богатите хора в света – се удавя мистериозно по време на пътешествие със собствената си яхта край скалистите брегове на Корсика. Заплита се верига от събития, които отекват по света. След погребението, в Бостън се събират наследниците. Тогава се появява поразително красива млада жена, която претендира, че е дъщеря на Хари Станфорд и търси правото си върху част от състоянието на магната. Истинска дъщеря ли е тя, или измамница? Фамилията Станфорд е сред най-уважаваните в Америка, но зад фасадата на репутацията и обаянието се крие лабиринт от изнудвания, наркотици и убийства…

23. The Best Laid Plans (1997) Тънки сметки

С неочакваните си обрати, характерни за големите му бестселъри, Сидни Шелдън разказва историята на двама души с изключителни характери – мъж и жена, обречени да се сблъскат… Красивата Лесли Стюарт научава, че за някои мъже властта е като любовен елексир. А блестящият Оливър Ръсел, губернатор на малък щат в американския юг, открива причината за яростта на отхвърлената жена. „Тънки сметки“ въвежда читателя в две от най-властните и безмилостни институции в Америка – света на политиката, с неговите скандали и корупция, и този на вестникарската индустрия, където често словото се използва запогубване на хора…

24. Tell Me Your Dreams (1998) Насън и наяве

Три красиви млади жени – Ашли, Тони и Алет – са заподозрени в извършване на брутални убийства… Полицията извършва арест, който води до един от най-странните процеси на века и до защита, основаваща се на невероятни, но автентични медицински доказателства.. Авторът ни отвежда в Лондон, Рим, Квебек и Сан Франциско, за да стигне до поразителна кулминация! Сидни Шелдън с право е наречен „майстор на неочакваното“ и многобройните читатели на романа са единодушни, че той е още по-находчив…

25. The Sky Is Falling (2000) Греховете на светците

Ако Америка имаше крал, короната щеше да носи някой от рода Уинтроп. Обаятелните членове на семейството са любимци на света заради всеотдайната си служба, широката си благотворителна дейност и интересния си живот. Ала за една година и петимата загиват при нещастни случаи. И според всички са истински светци. Пригответе се за шеметно пътуване по умелите поврати на сюжета, запазена марка на Сидни Шелдън.

26. Are You Afraid of the Dark? (2004) Кой се страхува от мрака

Ню Йорк – Париж – Денвър. Зачестяват случаите на убити или изчезнали хора по целия свят… В Берлин млада жена изчезва от улицата. В Париж мъж скача от Айфеловата кула. В Денвър малък самолет се разбива в планината. В Манхатън, на брега на Ийст Ривър е изхвърлен труп. На пръв поглед инцидентите по нищо не си приличат, но скоро полицията открива, че четирите жертви са свързани с Кингсли Интернешънъл Груп (КИГ), голям международен мозъчен тръст… Кели Харис и Даян Стивънс – младите вдовици на две от жертвите – се запознават в Ню Йорк, където са поканени да се срещнат с Танър Кингсли, шеф на КИГ. Той ги уверява, че прави всичко възможно, за да открие кой стои зад загадъчната смърт на съпрузите им, но както изглежда, е закъснял. Някой е решен да убие двете жени, които на няколко пъти се измъкват на косъм от смъртта. Кой се опитва да ги убие и защо?…

27. Mistress of the Game (2009) (with Tilly Bagshawe)

 

28. The Other Side of Me (2005) Другият мой живот (автобиографичен)

Световноизвестният майстор разказвач споделя своя най-голям разказ – собствената си съдба – в откровена и разкриваща много тайни книга, която съперничи с неговите романи! Сидни Шелдън наистина е легенда в шоубизнеса! Един от най-плодовитите писатели на света, драматург, носител на Оскар и създател на едни от най-големите телевизионни хитове, той е водил изключително интересен живот. В тези искрени мемоари Шелдън разказва за личностите, възходите и провалите, които правят кариерата и живота му толкова увлекателни. От детството му в Чикаго през епохата на Голямата депресия, до службата му във военновъздушните сили през Втората световна война, светлините на прожекторите и шумните партита в Ню Йорк и Лос Анджелис – той е живял така, както повечето хора не могат да си представят! …Чак до наши дни!