ЕМИЛИ ДИКИНСЪН - ПОЕЗИЯ

Едно разпятие се отбелязва само -
а колко много стърчат.
За тях и математиката -
и историята – мълчат.
Една Голгота е пред чужденците -
а толкова други знам,
колкото личности, – и полуострови.
Дори градината на Гетсиман -
е провинция до центъра на битието.
Дори и Индия -
за всички пътници и кръстоносци -
е съвсем до нас.
Исусовото показание е мощно -
но въпреки това -
има разпятия – по-нови и по-близки -
от онова.

* * *
Незабележимо – като скръб -
лятото – свърши бавно.
Прекалено незабележимо -
за да изглежда коварно.
Една пречистена тишина -
дълъг здрач и силуети-
Природата прекарва – сама -
следобедите иззети-
Чужда изгрява сутринта -
досадна – и вежлива -
като гостенка – която стои -
а трябва да си отива.
Тъй – без да полети с криле -
без кораб – да му помага -
нашето лято – с лекота -
в красивото избяга.

* * *
С това – че моята река тече -
тя е пресъхнала добре.
С това – че моята река мълчи -
тя вече е море.
И аз – изплашена от нейните вълни-
хукнах – без някой да ме спре -
натам – където силните ме уверяваха -
че „няма повече море“.

* * *
Природата е – което виждаме.
Хълмът – следобедното поле -
катеричката – залезът – бръмбърът -
или природата – е небе.
Природата е – което чуваме -
морето – пеещият кос – гръмотевицата – щурецът -
или природата е – глас.
Природата е – което знаем -
но не изказваме с уста -
че мъдростта ни е безсилна -
пред нейната простота.

* * *
Аз станах рано – взех си кучето -
и посетих морето.
Русалките от зимника
загледаха ме скрито.
Фрегатите от партера разпериха
конопени ръце – със плясък.
те ме помислиха за мишка -
завряна в дупка пясък.
Но никой не ме пипна – преди приливът.
Той до обувките ми стигна -
после престилката – после коланът -
елечето надигна -
и се престори, че ще ме погълне -
както росата – отзарана
глухарчетата бе погълнала -
но аз тогава станах.
А той – той тръгна подир мен отблизо -
и сребърните му пети шумяха -
до моя глезен – двете ми обувки
от бисери преляха.
докато срещнах твърдината на града -
тълпа от непознати плъпна -
и затова – с един поклон величествен -
морето се отдръпна.


превод от английски: Цветан Стоянов