Хайку - 10

Щурците свирят 
в горската дъбрава. 
Приспивна музика. 
...
Николай Пеняшки

НАКРАТКО ЗА ХАЙКУ

Родината на най-късата поетична форма в Световната литература е Япония, чиито прототип се е появил в началото на VIII век.
В началото на X век от развитието на различните форми – от поезията „вака” ( в началото на X век ) до „хайкай” ( XIII – XIV век ) до възнисването на „хайку” се забелязва обединяване на принципи в отделните школи и направления.
Прекрасните петстишия „вака” или тристишия „ хайку” пораждат стремеж към красива образна структура.
Те изразяват богат вътрешен подтекст.
Хайку се състои в три реда ( 5 – 7 – 5 ), т.е. 17 срички и изразява дълбоко чувство и красота на интуицията. В него няма символика . То отразява живота в неговите форми и движения, и притежава чистотата и празнотата в прекрасна музикалност.
В тристишията „хайку” са залегнали простичките, дори и незначителните неща от нашето ежедневие - есенните листа, дъждът и др. Накратко казано „хайку” ни помага как да възриемаме живота във всичките му форми и възприятия. То изразява кратките събития на нещата, които се случват около нас чрез силата на краткото слово.
В процесът на вътрешните възприятия и докосвания, авторът представя с богатството на словото случващото се.
В тази поезия много явно се усеща измерението и протяжността на живота като цяло.

Често се среща екзистенциалната проблематика, скептичността и шеговита ироничност в сложното развитие на природата във всичките й измерения.
Спокойно мога да отбележа, че в съвременния XXI – век „хайку” е модернистичната форма чрез принципите на множествеността и синтезата с ефектите на словото.
Първият известен и голям поет в историята на „Хайкай” и „ хайку” е Башо Матсуо ( 1644 – 1694 ).
В своето „хайку” той шеговито изразява безпомощността на човешката интелектуалност. То е драматично, парадоксално.
Неговите тристишия ни карат да осъзнаем величието на природата чрез простичките й компоненти, изразени с най – обикновени думи, които конкретизират заобикалящата ни среда.
Именно в това усещаме красотата на поетичната форма „хайку” и неговата музикалност.

НАПРИМЕР
-------------------

БАШО


*****
Давам на ветрилото
вятъра на Фуджи.
Ето сувенир от Едо.


*****
Лятно зашики -
Люшват се и влизат
планината и градината.


*****
Какво щастие!
Долината лятна
кара снега да ухае.


*****
На сух клон
кацна гарван.
Късна есен.


*****
Гледайте дечица -
град на парчета!
Хайде на вън!


ИССА


*****
Приспа детето
бедната женица пере
под нощната луна.

*****
Есента на живота ми.
Все си е таз луна
и все е пак…


БУСОН


*****
Ореолът на луната.
Ухание на сливов цвят
струи във висините.

*****
Пролетен дъжд.
Свечерява се
Отминава и този ден.



БЪЛГАРСКИ АВТОРИ НА ХАЙКУ


АНТОАНЕТА НИКОЛОВА
---------------------------

*****
Навсякъде край мене
чужда реч.
Но песента на птиците е същата.



ДЕТЕЛИНА ТИХОЛОВА
---------------------------

*****
Стадо кози.
Като пръснат бял боб на
зелена черга.


*****
Лятото чука
на стъклото с бисери.
Падна градушка.


*****
Розов бадемов
дъжд покри косата ми.
Уханен вятър.


АЛЕКСАНДЪР ГЕРОВ
-------------------------

СТИХИИ

Океанът
и тайфунът
нямат милост.


*****
СТУДЕНТ В ТАВАНСКА СТАИЧКА

Една пчела
и една пеперуда
ми дойдоха на гости.



ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ
-----------------------

*****
Спорим
И тавите тракат сърдито
В ръцете ти


*****
Олекотявам
От ветрените ласки
Прозрачен съм

*****
Самотен е пътят
Ако край него не никнат
Стръкчета трева


НИКОЛАЙ ПЕНЯШКИ
-------------------------


*****
на оградата
гълъбите пак запяха
диригентът спи

*****
слънчевият ден
под небето облачно
капчица роса


*****

На клон изсъхнал
настръхнали са птици.
Бурята силна.

*****
нощта се спусна
песента на птиците
събуди утрото

*****
пролет ухае
южнякът стопли земята
птици запяха


© Николай Пеняшки – Плашков / penyashkiplashkoff 

ОМАР ХАЯМ - РУБАЯТ

За да живееш мъдро – закони има много,
но два от тях е нужно да се зачитат строго:
ти по-добре гладувай, но хвърлен хляб не яж,
сам по-добре бъди, но не с глупак, ей богу.

***
Сприятелиш ли се с глупака, не ще се отървеш от срам
и затова сега послушай съвета мъдър на Хаям:
отрова приеми, но нека да е приета от мъдрец,
а от ръката на глупака не вземай ти дори балсам.

***
Трезв ли съм – не зная радост, ставам тъжно мълчалив.
А пиян – загубвам разум в тоя винен свят мъглив.
Ала някъде в средата има малък светъл миг,
той за мене е животът и се радвам, че съм жив.

***
За достойния няма награда. За грях,
че ще страдаш отвъд ли, сега те е страх?
Пò е страшен живот сред глупци недестойни,
пò ужасен от ада е разговор с тях.

***
Не се страхувай от деня – ветрец ухаен.
Недълговечна е скръбта в света безкраен.
На своя миг се радвай ти, не се плаши,
че мина този ден, че идва друг – незнаен.

***
От водна капка на земята родих се мълчалив и плах:
на огъня страстта ми даде живот, изпълнен с плач и смях.
А утре вятърът внезапен ще ме развее из всемира…
Затуй пий вино и се радвай, преди и ти да станеш прах.

***
С магарето бъди магаре, недей оголва своя лик!
Попиташ ли го, то ще каже “Кой – аз ли, да много съм велик!”
Но щом на някое магаре му липсват клепнали уши,
то за магаретата умни ще бъде явен еретик

 

 ***

Приятелю, не се терзай за утрешния час!
Бъди щастлив от този миг под слънчевата власт!
Когато си отидем от земята – ще догоним
онез, които са живели векове пред нас.

***
Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е?
И няма път, и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не вижда прах – но за света какво е?

 

 ***
Да кажем, че си изживял без мъка всички дни – а после?

Че твоят жизнен кръг е бил сред песни и жени – а после?
Добре, и нека си живял щастливо сто години
и с още толкова живот под свода премини – а после?

***
Върти ни тоя свят – обител, гнети ни в кръг ожесточен,
препълнен от сърдечни рани, от светли радости лишен, .
Блажен е гостът, спрял за кратко във него и поел по пътя,
а недошлият на земята дори е още по-блажен.

***
Сред свода мълчалив заселени звездите
са извор на съмнения за мъдреците.
Дръж здраво нишката на своя ум! Онез са
безсилни мъдреци пред възлите на дните.

 

 ***
Не притежаваме ний щит за пред смъртта:
към беден и богат е безразлична тя.

За да живееш с радост, живей за радостта,
останалото тук е просто суета.

 

 ***

На младостта под огнения шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Дойдох като вода, заминах като вятър.