ЕМИЛИ ДИКИНСЪН - ПОЕЗИЯ

Събрах си силата в ръка -
закрачих към света.
И по-голяма от Давид
ми беше смелостта.
Изстрелях камък, но сама
се строполих завчас.
Дали голям бе Голиат -
или бях малка аз?

* * *
В мъката има нещо тъмно -
тя е без памет цяла.
Не знае нито кога е почнала -
нито кога е спряла.
Тя няма бъдеще освен себе си -
империята и обхваща
и собственото и минало -
и мъката предстояща.


превод от английски: Цветан Стоянов