ТИТ ЛУКРЕЦИЙ КАР – „ЗА ПРИРОДАТА НА НЕЩАТА“

 Древноримски поет и фолософ  ТИТ ЛУКРЕЦИЙ КАР. е (роден около 98 г., умрял в 55 г.). Автор е на забележителната поема  „За природата (или както обикновено превеждат буквално латинското заглавие  „За природата на нещата De rerum natura).“
Биографичните сведения за Лукреций са извънредно оскъдни. Ние не знаем нищо за неговия произход и образование, за жизнения му път и връзките му с другите представители на епикурейското учение. Според едно не съвсем достоверно съобщение в хрониката на християнския писател Хиероним Лукреций страдал от периодични припадъци на безумие, предизвикани уж от „любовно питие, и завършил живота си със самоубийство. Неговата поема, която не била окончателно обработена, била издадена след това от Цицерон. Авторът възнамерявал да посвети своето произведение на едного от представителите на знатния род на Мемиевците, обаче това посвещение не е прокарано във всички части  на поемата: Лукреций или не е довел своя план докрай, или се е отказал от първоначалното си намерение. Тази поема видяла бял свят с многобройни следи от своята незавършеност, с повторения, неугледност и непълноти в изложението. Избирайки за своя 

 
философски трактат, формата на дидактична поема, Лукреций възобновява просветната традиция на Ений (с. 345), която възлиза на свой ред към философските поеми на древните сицилийци (с. 111). За последователи на Епикур стихотворната форма на изложението до известна степен е неочаквана.

ЕТО НЯКОИ ЧАСТИ ОТ КНИГАТА:

… Нищо не се ражда никога от нищо под влиянието на някаква божествена сила.

… Ако нещата произлизаха от нищо, всеки вид би могъл да се ражда от всичко и нищо не би имало нужда от зародиш. …

… Ако нямаше наистина творчески елементи, присъщи на всяко нещо, можеха ли да имат нещата едно определено начало? Но понеже всички неща са създадени от определени зародиши, всяко нещо се ражда и явява на бял свят там, гдето е неговата материя и неговите първи начала. Тъй че всички неща не могат да произлязат от всичко поради това, че всяко определено нещо има свои особени свойства.

… Всички тези неща обаче трябва да се състоят от материална субстанция, понеже могат да възбуждат нашите сетива; защото едно нещо може да докосва и да бъде докосвано само ако е материално.

… Обаче цялото пространство не е изпълнено и заобиколено отвсякъде с материя, а в нещата има и празно пространство. Това познание ще ти бъде полезно в много отношения и не ще допусне да блуждаеш в съмнение всякога, когато изследваш същността на света и когато се съмняваш в моите думи. И тъй, съществува едно пространство, неосезаемо и незаето – празно пространство. Ако то не съществуваше, по никакъв начин не биха могли да се движат нещата, тъй като свойството на съществуващата материя е да препятствува и да оказва  съпротива и тя би се изпречвала навсякъде и винаги; и никое тяло не би могло да се движи, понеже никое друго не би дало началото на разместването. …

… Освен това колкото и плътни да изглеждат телата, може обаче да се види, че  те са проницаеми. …

… Никой, трябва да се признае, няма чувството за времето само за себе си, отделено от движението и покоя на нещата. …

… И тъй, материята, която се състои от непроницаеми елементи, може да бъде вечна, докато всичко останало се разлага.

… И така, първите елементи са неразрушими поради тяхната непроницаемост и неделимост;тяхното по-плътно съединяване дава възможност да се образуват твърдите тела и да оказват по-голяма съпротива.

… Най-после на всеки вид неща е поставен предел на тяхното растене и на продължителността на живота им, тъй като от законите на природата е определено какво те могат и какво могат; и нищо не се променя, а всичко постоянствува дотам, че различните птици от поколение на поколение показват върху тялото си общите белези на рода си. Поради това тяхното тяло трябва да е образувано от непроменлива субстанция.

... Колкото повече празно пространство съдържа в себе си едно тяло, толкова повече разрушителни сили го нападат и напълно рушат. Следователно, ако първоначалните тела са, както вече изложих, непроницаеми и без празно пространство, то те да бъдат и вечни. 

... Най-после, ако някой мисли, че знанието е невъзможно, то той не знае също дали и това може да знае, понеже твърди, че нищо не знае. Но с подобен човек аз не желая да споря, понеже той мисли с краката си, а не с главата си. При все това аз ще му призная правото да знае това и ще го запитам: понеже преди никога не е намирал истината, отде тогава знае какво е знание, което е за него белегът за истина и заблуждение и как може да се различава съмнителното от достоверното? Ти ще се убедиш, че сетивата са именно, които създават у нас критерия за истината, и нищо не може да опровергае сетивата....

P.S.
За Лукреций се знае много малко. Информацията е доста оскъдна. Споменава се, че е страдал от умопомрачение и през време на просветление е писал. Пита се, как би могъл да събере такъв огромен материал, да направи своите наблюдения,  да ги обобщи, да проучи и други философски учения. За цялата тази творческа дейност на Лукреций се иска много време, напрежение, както ясен и силен ум, като се има предвид, че съдържанието на книгата се базира преди всичко на философски размишление, дори и поетично творчество.  За Лукреций може да се твърди най-вече, че е страдал от крайна нервна изтънченост /напреднал стадий “ Сърдечна невроза“/

Произведението „ЗА ПРИРОДАТА НА НЕЩАТА“ НА ТИТ ЛУКРЕЦИЙ КАР се състои от 6 книги, и е написано в стихотворна форма, в хексаметри.
По всяка вероятност е издадено след неговата смърт от Цицерон. В книгата се  редуват разсъждение и чувство, мисъл и вдъхновение и поетични образи.

Лукреций е бил високо ценен от римските писатели, най-вече от Вергилий, Овидий и Хораций. Те са го разучавали усърдно, но първите двама дават висока оценка само за учението му.

За философските познания и учение на Лукреций може да се говори много, но смятам,че не е мястото тук.

... Но за да бъде самия дух във всичките си действия подчинен на една вътрешна необходимост и да не бъде надделяван и принуждаван да понася и търпи всичко, необходимо е слабото отклонение на първоначалата в неопределено място и в неопределено време.