МОЯТА ВИЗИТКА

Роден съм на 28.03.1955 г. в с.Галиче, общ. Бяла Слатина, обл.Враца. Семеен с две деца. По професия – машинен инженер. Живея в Добрич
След 1990 г. съм работил в областта на търговията, маркетинга и рекламата, в рекламните отдели на вестниците „Черно Море“ – Варна и „Изберете“ – Добрич .
Работил съм като председател на фондация „Образование, Изкуство, Култура“, репортер и продуцент в бившата „Александър – телевизия“ – Добрич към предаване за изкуство и култура с водещ добруджанската поетеса Камелия Кондова.
Издал съм сборник с разкази и стихотворения, „Жаден съм…“.

Мои стихотворения, хайку стихове и разкази са преведени на английски, арабски, немски и руски езици.
Други мои произведения са публикувани в литературен вестник „Антимовски хан“ – Добрич, Антология „Културна палитра“ – ЛИК – 2012 г. с произведения на известни български писатели и поети от страната и от цял свят, електронно списание „Литературен свят“, литературен сайт  „Разкази“ списание за литература Е- lit.info  , Литературен сайт  Cheti.Me
 и списание за Литература и Изкуство Списание „ПРОСТОРИ“ , Електронен алманах за Литература, изкуство и култура http://litersvyat.blogspot.com/,  и   Алманах за Литература, Изкуство и Култура 
Други мои произведения може да четете и в eлектронна библиотека: http://chitanka.info/

   Предстои издаването на новите ми сборници, „Докосване“ – повести и разкази и „Нежни струни“ – поезия и хайку.
Призьор съм в националния конкурс за „Хайку“ в  kafene.bg  за 2006 г. и за разкази към сайта  jivotyt.com

  Други дейности: фрийлансър, копирайтър, колумнист, драматург и  журналист на свободна практика. 
    Член съм на "Конфедерация на Българските Писатели“ и „СЛАВЯНСКО ДРУЖЕСТВО В БЪЛГАРИЯ“ основано през 1899 г. и Дружество на краеведите "Отец Павел Атанасов" - Добрич
  В момента съм отдаден на работата си по роман със заглавие „Отражение“.
Можете да прочетете първите глави от тук.

Имам удоволствието да Ви представя няколко произведения от книгата ми „ЖАДЕН СЪМ…“ ; издателство фондация „ОИК“

ЧУВСТВО

Ще се освободим от „клопката живот“
когато Господ се разпореди.
Почувствах,
че съм изхвърлен
от света забравен.
Щом животът е клопка
и аз ще го затворя.



УСЕТ

Усетих повея на вятъра,
разпилял като есенни
листи мислите ми.
Усетих прилива на вълните,
заляли с устрем душата ми.
Усетих изгрева на слънцето,
устремило погледа си
в сърцето ми.
Не ще забравя!


АЛХИМИЯ

Времето
ме довя на тази земя.
Времето
ми поднесе любовта.
Времето
издуха младостта ми.
Времето
в стъкленица
ще затворя
и ще отпия! 


ОДИСЕЯ

Оказионът на живота -
сапиенс или койот,
а равносметката една.
Бях бакалавър.
Бях севастократ.
Брадясал въшльо,
даже и пират.

Играх комар.
Тънех в разврат.
Знам, никога
не ще да срещна
Човека, който 
вчера бях.

---------------------------

Какво е мястото на писаното слово в днешния забързан свят?

Когато говоря за писаното слово, за неговото тълкуване, значимост, място в обществото и общественото развитие, бих го определил като пъзел, поради неговата разнопосочност от послания, то трябва да намери своя читател или публика. Имам предвид различните възрасти, прослойки в обществото с техните изисквания, вълнения, стремежи и взаимоотношения.
Писменото слово, това е книжното тяло – книгата.
За да си отговорим на въпроса, има ли място книгата в днешния забързан свят – света на свръхтехнологиите и компютрите, най-напред трябва да сме наясно с въпроса: „Какво е книгата?”
Книгата – „художествена, техническа, икономическа и т.н.” е извор на знания, които ще обогатяват нашия кръгозор, и ще ни служат за цял живот в нашата работа, за да се чувстваме качествени хора и достойни граждани.
Тя е дала мъдрост на нашите родители, дедите и прадедите ни. Книжното тяло е прозорец към вселената, света и ни дава възможност за откриване на нови светове, да се вгледаме в себе си, да опознаем и разгадаем както своя, така и заобикалящия ни свят. Книжното тяло ни разкрива един коренно различен свят, в сравнение с този, който живеем.
Книгата обогатява нашата култура, формира мирогледа, съзнанието, подобрява речта на човека в писмена и наративна форма.
Книгата е израз и на еволюцията на човешкия ум. На база на еволюцията на човешкия ум, се развива и усъвършенства книгата – от глинената плочка, папирус, пергаментов свитък до съвременния ù вид, включително и електронен вариант.
Терминът „книга” в днешния съвременен век на глобални технологии е тъждествен с така наречената on-line книга.
Световната класическа литература предлага изключителни творби, които са образец за истинска културна ценност. Българските книги са неразделна част от съкровищницата на човечеството. Едно от тези незабравими произведения е „История Славянобългарска” на Паисий Хилендарски, която е изключително и неоспоримо доказателство за силата и достойнството на писаното слово.
В днешния забързан и динамичен век въпреки съществуването на множество медии, вестници и списания, книгата заема своето достойно място. Въпреки динамичното развитие на методите и средствата за масова комуникация и информираност, удоволствието да се прочете една книга остава на първо място. Универсалността на една стойностна литературна книга не може да бъде заменена от какъвто и да е информационен носител или предаване.
Художествената литература оказва изключително важно значение върху мисленето, начина на живот, общуването и взаимоотношенията между различни прослойки в обществото. Тя повишава нивото на културата, която е огледало на всеки народ.

© Николай Пеняшки – Плашков

За контакти: Николай Пеняшки – Плашков

npeniashki@abv.bg

peniashki@gmail.com