„Няма никакъв смисъл да се бориш с прасе. И двамата ще се окаляте, но на прасето това ще му хареса.“ — е любима сентенция на Джеймс Патерсън.
четвъртък, 16 октомври 2014 г.
ДЖЕЙМС ПАТЕРСЪН
Джеймс Б. Патерсън (на английски: James B. Patterson) еамерикански писател творящ основно в жанровете съспенс и трилър, а в последните години и във фентъзи и детска литература.
БИОГРАФИЯ
Джеймс Патерсън е роден на 22 март 1947 г. в Нюбърг, Ню Йорк. Баща му Чалз е застрахователен брокер, а майка му Изабел – учителка и домакиня. Те му предават любовта към книгите.
През 1969 г. Патерсън започва да учи английски език в „Манхатън Колидж“. През лятото на същата година работи като помощник в болница „Маклийн” в Масачузетс. Там се сприятелява с поет на име Робърт Лоуъл, който го подтиква да се насочи към писане. Патерсън опитва, но установява, че тази му цел изисква да се учи, затова той продължава през 1970 г. обучението си в университета „Вандербилт” за магистърска степен. Обучението не го удовлетворява, затова след една година той напуска. Същата година започва работа в агенция
"J. Walter Thomposn" като младши редактор, като пише активно в извънработното си време. Постепенно се издига във фирмата и през 1990 г. става главен изпълнителен директор. През 1995 г. се оттегля от рекламния бизнес и с натрупания от него опит се отдава изцяло на писателското поприще.
Голям поддръжник на развитието на навици за четене у децата, Патерсън е основател на наградите „PageTurner”, чрез които от 2005 до 2008 г. дарява повече от 850 000$ на различни институции, училища и физически лица, които....
продължете от тук: http://bg.wikipedia.org
понеделник, 13 октомври 2014 г.
Хейтър…, или що е хейтър-субкултура
Убеден съм, че повечето хора знаят, че „хейтър” идва от думата „hate”, която от английски означава „мразя”.
Според Urban Dictionary понятието „хейтър” означава „човек, който не може да бъде щастлив от успехите на другите”. Вместо да се радват на постиженията на хората, те изтъкват тъкмо най-големите им пропуски.
По характер „Хейтърите” не са ревнивци, а по-скоро са злобни хора, в чиято душа се таи омраза / неприязън към заобикалящата ги действителност. Тази омраза провокира в тях словесна агресия не само към конкретна личност, но и към определена група хора, които са постигнали значителни успехи не само в личностен характер, но и в обществена значимост. В конкретната ситуация Хейтърът проявява сериозна словесна атака и критикува злобно.
Като характер, той е човек, който не може да бъде щастлив, когато другите постигат успехи, и вместо да ги поощряват, и да се радват за постиженията им, стигат до ситуацията да изтъкват най-големите им слабости и пропуски. Тяхната омраза е непровокираща и е изразена в атакуваща словесна агресия.
В днешно време думата „хейтър” е широко известна и използвана от много млади хора, които нямат представа за определението и същността на понятието „хейтър”, и кои са в същност истинските „хейтъри”.
Тази особена порода хора са рожба на виртуалното пространство и се чувстват най-добре в него, като в собствени води. Може би се питате „Защо?”. Причината е ясна – за да бъдат в повечето случаи анонимни. Това е тяхната цел.
В днешни времена много хора имат сайтове и блогове, или участват в социалните мрежи. Почти винаги се натъкват на нестандартния субкултурен представител Хейтърът. Негови любими места са форумите, сайтовете, блоговете и най-различни други форми на социалната виртуална комуникация. Могат лесно да се разпознаят, най-вече по начина по който критикуват. Те нямат точно обосновани аргументи в защита на своята критика. Те просто „хейтват”. Целта на тяхната критика е да компрометират авторите, да загубят вяра в себе си, в силата и качеството на своето творчество, и разбира се загуба на вдъхновение.
Както казват мъдреците, „за всяко нещо, има своя лек”.
Разбира се! На първо място хладнокръвно да устоим и тотално да игнорираме подобен род поведение. Само по този начин можем да се отървем от словесната атака и обидите на Хейтъра.
Най-голямата грешка на човека отсреща би могла да бъде отговор на хейтърските нападки. Ето в този момент вече за тях няма по-голямо щастие на света, от това някой да е взел насериозно коментарите им.
Хейтърът, дори и да не е справедлив, но ще намери достатъчно аргументи и правилни думи, за да те смачка психически, и да те откаже от твоите положителни инициативи, и че не ставаш за нищо, дори и като творец.
А сега накратко за тях:
„Хейтърите – негативизъм до последно!
Хейтърите са убедени в правотата и съвършенството на това, което казват. Те смятат, че са особено грамотни и с много добре развито писателско умение. Така те си мислят, че могат да критикуват потребителите и да изливат по изкусен начин своите негативизми.“
Хейтърите просто оплюват, защото искат да бъдат известни, коментирайки болезнени теми и въпроси за много хора. А това очевидно им се удава доста добре.
Бих ги определил като субкултурна прослойка,(контра-култура).
И най-голямата грешка на човека отсреща би могла да бъде отговор на хейтърските нападки. Ето в този момент вече за тях няма по-голямо щастие на света, от това някой да е взел насериозно коментарите им. Човек не бива да обръща прекалено голямо внимание на тази не чак толкова симпатична субкултурна част от обществото.
.
автор: © Николай Пеняшки - Плашков
Добрич
МОПАСАН ИМАЛ 4 ЗАМЪКА И 2 КОРАБА
Ги дьо Мопасан (1850-1893)
“Най-големият френски майстор на късия разказ” - така мнозина световни писатели определят своя колега Ги дьо Мопасан. Той оправдава това твърдение не само с качеството на книгите си, но и с тяхното количество: легендарният французин е автор на около 400 разказа, 6 романа, 3 пътеписа, 1 стихосбирка. И това само за 43 години живот.
Мопасан се ражда във френския град Шато през 1850 г. Историците твърдят, че белетристът е наследил сифилис от баща си. (Което всъщност никак не е учудващо, тъй като Гюстав дьо Мопасан бил доста похотлив мъж и често изневерявал на жена си.) Други търсачи на историческата истина предполагат, че друг Гюстав - писателят Флобер, е истинският татко на Ги дьо Мопасан. Най-сигурните факти за автора на “Един живот” обаче си остават произведенията му - тях няма кой да оспори, защото са се превърнали в класика.
През 1869-а Мопасан записва право, но прекъсва обучението си, за да постъпи в армията като доброволец - по време на Френско-пруската война. След като се връща жив и здрав от фронта, писателят работи като журналист и чиновник в Министерството на образованието. Нека обаче тези факти не оставят впечатлението, че писателят тъне в мизерия. През 1880 г. публикува знаменития си разказ “Лоената топка”, след който идва голямата слава. Текстът предизвиква сензация в тогавашните литературни среди, младият автор си спечелва Гюстав Флобер за наставник и близък приятел. По-късно белетристът от Шато ще напише романите “Един живот”, “Бел ами” и множество разкази, в които анализира живота на дребната буржоазия. До края на дните си Мопасан ще стане собственик на 4 малки замъка и 2 кораба. Въпреки тези завидни материални завоевания белетристът се гордее най-вече с любовните си хроники.
“Мъжът, преодолял продължителната женска съпротива, цени не добродетелите на жената, а собствената си упоритост”, казва Мопасан. Отношенията му с жените бележат сериозни сътресения в битието му. На 27 години се заразява със сифилис от проститутка, в едно свое известно писмо от 1877-а се изповядва: “Аз имам сифилис! Накрая! Истински!... и съм горд от това нещастие и презирам всички буржоа. Аз имам сифилис, заради това няма да се страхувам повече, че мога да го прихвана.”
Мопасан консумира в големи количества алкохол, по-късно минава на етер, парфюми, дрога. В резултат от начина си на живот страда от мигрени, отслабване на зрението, частична парализа на тялото.
“Почти не виждам с дясното око, едва мога да пиша, като го затварям”, гласи част от писмо на Мопасан до наставника му Флобер.
Здравните несгоди обаче са изключително плодоносни за творчеството му. Мнозина смятат, че тъкмо те стимулират трескавата литературна работа на Ги дьо Мопасан. За романа “Един живот” Лев Николаевич Толстой казва, че е най-хубавата френска книга след “Клетниците”. Мопасан постепенно губи разсъдъка си, през 1892-ра прави опит за самоубийство, след което го затварят в лудница. Умира там година по-късно.
“Най-хубавата френска книга след “Клетниците” - така Толстой определя “Един живот” на Ги дьо Мопасан . Романът е номер 37 в “Златна колекция на ХIХ век” на “Труд”. От вторник, 8 юни, може да я намерите по реповете. Струва 10,80 лв. заедно с вестника.
Можете да се абонирате срещу 89 лв. за последните 10 книги във всяка пощенска станция в страната.
Абонаментът за цялата “Златна колекция ХIХ век” е 339 лв.
Повече информация ще получите на e-mail:abonament@zgb.bg
Ги дьо Мопасан (1850-1893)
източник: http://www.trud.bg
Абонамент за:
Публикации (Atom)