неделя, 26 октомври 2014 г.

Аз гледам образа ти блед

автор: Сергей Есенин 

Аз гледам образа ти блед
с такава жал непреживяна!
Да, само върбовата мед
в септември вече ни остана.

Под чужди устни неведнъж
разпръсква ти жарта си млада.
И сякаш че досаден дъжд
в душата ти гробовно пада.

Но аз не се тревожа! В мен
изгря нечакана утеха.
Защото само жълта тлен
и само киша ме обзеха.

Нали не спастрих своя дял
за тих живот, за смях човешки.
Как малко път съм извървял,
как много съм направил грешки.

Наивна, глупава тъга.
Тук всички сме случайни гости.
Виж, като в гробище сега
брезите светят с бели кости.

Така и ние от света
ще отшумим без вест, без име…
Щом зиме не цъфтят цветя,
за тях не трябва да скърбиме.

1923
превод от руски: Иван Николов, 1984 (Пълни авторски права) 

Няма коментари:

Публикуване на коментар