СОНЕТ 113

автор: Уилям Шекспир

Откакто се простихме с тебе, мили,
очите ми, във плен на мисълта,
способностите свои са сменили
със нещо като зряща слепота.
Така че всичко тука - цвете, птица,
което в своя обсег хващат те,
изменяйки се в тяхната зеница,
не стига мисълта ми въобще.
Защото всичко - мъртво или живо -
те виждат само с твоите черти:
море и връх, противно и красиво,
орел и гълъб - всичко туй си ти!
Тъй честна е към тебе мисълта ми,
че кара моя поглед да ме мами. 


превод от английски: Валери Петров  


източник: http://poetry.hit.bg