МИСЛИ ЗА ДНИТЕ

автор: СААДИ


Една нощ, размишлявайки върху изминалите дни,
тъгувайки за напразно погубения живот, дълбаех
с елмазени сълзи каменната къщица на сърцето и нареждах
това стихотворение, съзвучно на моето положение.


В живота всеки миг като въздишка тихо отминава
и щом наоколо погледна – вече нищо не остава.


Ти, който вече минал си петдесетте, а спиш все още,
дано възползваш се в петте си дни от случая разкошен.


Позор за този, който пак е тръгнал, без да се подготвя,
сигналът му за път е даден, но багажът му е котва.

 
Сънят най-сладък е в мига, когато вече зазорява,
най-сладък е, но спира пътника от пътя му тогава.

 
А всеки на света пристигнал е издигнал нова сграда
и тръгнал си е, своя дом на друг оставил, да не страда.

 
А онзи – другият – отново същото си пожелава,
но тази сграда винаги си недовършена остава.

 
На безнадеждния приятел свойта обич не отдавай –
приятелството никога коварство, знай, не заслужава.

 
И на добрия, както и на лошия, смъртта ще смигне.
Блазе на онзи, който до желаното достигне...

 
Покъщнината си навреме той изпратил е за гроба,
не носи никой нищо след това, че късно е за обич.

 
Животът ни е сняг – под слънцето безжалостно топи се,
остава малко, а богатият за миг не се стъписва.

 
Ти, който на пазар отиваш, а ръцете ти са празни,
страхувам се, че няма да се върнеш пълен със съблазни.

 
Че който е изял и посева си недозрял – разбира:
Щом дойде времето за жътва, паберките ще събира.