автор: ЕЗОП
Един
глиган застанал до едно дърво и острил зъбите си. Лисицата го запитала
защо си остри зъбите, когато нямало нито някой ловец, нито някаква
опасност сега. Глиганът отговорил: „О, ненапразно върша това. Защото,
ако ме изненада някоя опасност, не тогава ще гледам аз да си остря
зъбите, а тогава ще се браня с тях.”
Превод: Александър Балабанов, 1923, 1947
Електронна обработка: Иглика Милушева, 2007
Няма коментари:
Публикуване на коментар