ЕМИЛИ ДИКИНСЪН - ПОЕЗИЯ

Ще дойде ли някога утро?
И нещо подобно на ден?
Да бях планината висока -
дали ще го видя пред мен?
И има ли тяло на лилия?
И птичи пера – отстрани?
От славни страни не пристига ли -
за мен непознати страни?
О, учени и моряци!
И мъдри мъже по света!
Кажете на малката пътница -
къде да намери деня!

* * *
Две пеперуди днес на обед
върху потока валс играха -
после по свода се надигнаха -
и на една греда запряха.
А после заедно отплуваха -
в най-осветеното безбрежие -
където никое пристанище
не ще им пътя отбележи.
И там – в ефирните морета -
дали ята над тях се вдигат -
или фрегати ги пресрещат -
до мен известия не стигат.

* * *
Отдолу – под светлината – долу,
под тревата – и под тинята -
под килера на бръмбара -
под корена – на детелината -
там – докъдето не достигат
и ръцете на исполина -
там – дето слънцето не свети -
дори в един ден – като година -
отвъд светлината – най-отвъд -
отвъд арката – на врабчетата -
отвъд върха – на аршините -
отвъд комина – на кометата -
там, дето мисъл не галопира -
и няма гатанки пред мъдреца -
о, този диск на дистанцията -
между живите – и мъртвеца!

* * *
Разбирам – светът ще престане -
тревогата ще ни хване -
и много рани.
Но какво от това?
Разбирам – всеки загива -
и силата най-жива -
накрая изгнива.
Но какво от това?
Разбирам – после в рая -
всичко ще оправдая -
с уравнението на безкрая.
Но какво от това?

* * *
Умиращ тигър за вода се мъчеше.
Прерових пясъчните степи -
в една скала – намерих изворче -
и му донесох в шепи.
Очните топки се бяха втвърдили -
но взирайки се – в празнотата .
видях там върху ретината образа -
на себе си – и на водата.
Не бях виновна – че съм се забавила -
нито пък тигърът – виновен беше -
че е умрял. Това бе просто фактът -
че той умрял лежеше.


превод от английски: Цветан Стоянов