автор: Усин Керим
-
Сърцето ми край Вит в зори пленила
със сребърния звън на светлината,
Българийо, едничка на земята,
за мен си ти от майчица по-мила!
Разчупила оковите навеки,
вървиш напред,по верен път поела.
И в твойте цветнодъхави предели
възправя ръст като горун човека.
Трептят лъчи. Синеят далнините.
По твойта зараства всяка рана.
И с името безсмъртно на Димитров
оставаш ти, завинаги венчана!
-
Сърцето ми край Вит в зори пленила
със сребърния звън на светлината,
Българийо, едничка на земята,
за мен си ти от майчица по-мила!
Разчупила оковите навеки,
вървиш напред,по верен път поела.
И в твойте цветнодъхави предели
възправя ръст като горун човека.
Трептят лъчи. Синеят далнините.
По твойта зараства всяка рана.
И с името безсмъртно на Димитров
оставаш ти, завинаги венчана!
Няма коментари:
Публикуване на коментар