© автор: Усин Керим
---
Повя тревожна хладина -
космат ли змей припадна ниско?
Пропука клон и ето на
проливен дъжд във миг заплиска.
От жал по живите лъчи
шептят и тръпнат дървесата
и в старата гора звучи
до днес нечувана соната.
Клавиши са и стрък, и лист,
обвили стръмните баири.
Като изкусен пианист
по тях дъждът неспирно свири.
Край теб ридае контрабас,
разплакана цигулка стене.
И идва ми във тоя час
от скръб да падна на колене.
---
Повя тревожна хладина -
космат ли змей припадна ниско?
Пропука клон и ето на
проливен дъжд във миг заплиска.
От жал по живите лъчи
шептят и тръпнат дървесата
и в старата гора звучи
до днес нечувана соната.
Клавиши са и стрък, и лист,
обвили стръмните баири.
Като изкусен пианист
по тях дъждът неспирно свири.
Край теб ридае контрабас,
разплакана цигулка стене.
И идва ми във тоя час
от скръб да падна на колене.
Няма коментари:
Публикуване на коментар