ЕМИЛИ ДИКИНСЪН - СТИХОВЕ

Умрях за красота, но тъкмо
във гроба ме зариха,
и друг един – умрял за правда -
до мене настаниха.
„Защо – той тихо ме попита -
умря?“ – „За красотата“.
„А аз за правда. Все едно е.
Ние двамата сме братя.“
И през пръстта ний си приказвахме -
като добри роднини, -
додето мъх покри устата ни
и имената скри ни.
 
* * *

Когато го няма успехът,
успехът най-много услажда -
за да схванеш нектара,
трябва жестока жажда.
И цялата алена армия,
която под знамето крачи,
не би разбрала победата -
какво тя точно значи, -
както я разбира битият,
в чието ухо запретено
удря ехото на триумфа -
болно и определено.


 превод от английски: Цветан Стоянов