ЗА СТАРОСТТА

автор: Николай Пеняшки - Плашков

Пътеката на живота е в моите ръце.
Пътувам, а в мен отломки тишина.
Но решил съм с трепета на моето сърце,
да запазя вечно нежна топлина.

Не мисля, че ще ми е много леко,
да съградя наново щастието в мен.
Не се страхувам , няма да е леко,
нито пък ще е някакъв проблем.

Детските години са в сива пепел,
а тя покри позорно любовта.
Животът ми жестоко е оплел
в ръцете жилави на старостта.

Мислите в мен са като лято -
нежен полъх в тялото повее.
Едно - единствено в мен е младо...,
сърцето жадно да живее.