ПОЕЗИЯ ОТ ОМАР КАДДИ

През рамо

гледам на света, в жените влюбен-
в онези, заради които се върти Вселената,
в онези, заради които мъжете
погледите си окачват по огледалата;
заради тях сезоните се сменят
и срещите задъхват се по пътищата,
а паметта разлиства се във гробницата на забравата;
онези, заради които животът по е поносим,
мъжете по-нетърпеливи.


Обичам всички тях
черешова градина е сърцето ми
с орляк врабчета,
търсещи на майка ми лицето
в лицата на берачките.
Обичам ги – една снага незряща,
принудена от раните зеници да отвори,
научена от нощите във мрака да се взира.

*****

През рамо

гледам на света със съзерцание
в зори над шатрата му се разсейва дрямката,
във залезното езеро се гмурва слънце,
препасани с мъгла са планините,
звезди намигат на самотни и на влюбени,
по нивите пристъпя сънно пладне,
нектар жуженето преследва,
маслините – обути в свойте сенки,
а боси палмите се крият в сенките на негата;
луната доизгражда своята любов,
земята е дихание,
което излъчва диви аромати.

*****

През рамо

гледам на света зад мене:

той е костенурка – няма да ме изпревари,
ала гроб е той и ме преследва;
кал над стъпките ми ще натегне
и почуда ще угасне,
раменете ще се уморят, ще се прегърбят,
ще накацат върху тях ятата на годините,
изведнъж светът ще ме познае
и ще се превърна в цвете върху гроб,
което на странниците своя дъх дарява
и гледа на света през рамото му.