автор: ГИЙОМ АПОЛИНЕР
Превод от френски: Пенчо Симов , 1978 (Пълни авторски права)
Ако загина там на границата в бояще плачеш някой ден о Лу любима мояно споменът за мен ще гасне както мреснарядът който в миг избухнал е сред бояснаряд за цъфнал храст напомнящ тъй добре
но този спомен в миг избухнал сред просторас кръвта ми ще залей изцяло този святморета планини догдето стига взораи ярката звезда изгряла с чуден цвят
Забравен спомен жив в нещата тъй познатище зачервя цвета прекрасен на гръдта тии твоята уста косата с цвят червенне ще старееш ти нещата тъй познатище се възраждат в плам за обич отреден
Кръвта ми бликнала съдбовно над земятана слънцето лъчи по-ярки ще дадеще тласне с бяг вълни ще освежи цветятаневиждана любов ще слезе на земятас любим по-силно в теб незнайно откъде
Ако загина Лу а споменът загива —спомни си някой път минутата красивана младост и любов на огън запламтял —кръвта ми е поток от щастие прелялнай-хубава си ти бъди и най-щастливао моя лудост в мен едничка още жива!
Превод от френски: Пенчо Симов , 1978 (Пълни авторски права)
Няма коментари:
Публикуване на коментар