САРА

 автор: Иван Атанасов


Сара,
пустинята стене.
Сара,
небето мълчи.
Ти си закотвила в мене
питащи, властни очи.

Сара –
Сърце
и Царица.
Скиптър
и просто жена.
Тегне
във жадни зеници
сочна,
порочна
луна...

Всичко
от страсти пулсира –
пясъци,
камък,
звезда...
Сара,
грехът те намира.
Сара, небето видя.

Сара –
невинност порочна.
Извор
и зноен пожар.
Капе от нарове сочни
Мед и отровен Нектар...

Сара –
врата и обятия,
път и оазис зелен...

Ако плътта не е свята,
господ не е съвършен!