автор: Иван Атанасов
Кой в нощта сълзите ми изпи?
Кой така сърдечно ме целуна?
А луната бледа се стопи
на брезите в опнатите струни...
Кой докосна устните ми пак –
нежно, като гълъбова песен?
Ти си тука. И това е знак,
че светът е влюбен и чудесен...
Кой напусна тихо моя сън?
Кой прекрачи лунната ми стая?
Ти излезе. Ти си вече вън.
Но защо си още тук? Не зная...
поставил: Николай Пеняшки - Плашков
Защитени авторски права на поета Иван Атанасов
Кой в нощта сълзите ми изпи?
Кой така сърдечно ме целуна?
А луната бледа се стопи
на брезите в опнатите струни...
Кой докосна устните ми пак –
нежно, като гълъбова песен?
Ти си тука. И това е знак,
че светът е влюбен и чудесен...
Кой напусна тихо моя сън?
Кой прекрачи лунната ми стая?
Ти излезе. Ти си вече вън.
Но защо си още тук? Не зная...
поставил: Николай Пеняшки - Плашков
Защитени авторски права на поета Иван Атанасов
Няма коментари:
Публикуване на коментар