СЪВСЕМ КЪС РАЗКАЗ

автор: ЪРНЕСТ ХЕМИНГУЕЙ

.....

Една гореща вечер в Падуа го изнесоха на покрива и той видя града отгоре. В небето се носеше разпокъсан дим. След малко се стъмни и запалиха прожекторите. Другите слязоха и взеха бутилките със себе си. Двамата с Луз ги чуваха долу на балкона. Луз седна на леглото. Беше хладна и свежа нощ.
Три месеца Луз остана на нощно дежурство. Разрешиха и с удоволствие. Когато го оперираха, тя го приготви за операционната маса и те си измислиха една шега: за приятелството и клизмата. Той стисна зъби при упойката да не би да се раздрънка за нещо в това глупаво, словоохотливо състовние. След като започна да ходи с патерици, мереше температурата на другите, за да няма нужда Луз да става от леглото. Пациентите бяха малко и всички знаеха за тях. Всички обичаха Луз. Докато се връщаше по коридорите, той мислеше за Луз, която го чакаше в леглото.
Преди да замине обратно за фронта, те отидоха в катедралата да се помолят. Беше тъмно и тихо, наоколо и други се молеха. Искаха да се оженят, но нямаше време за изискването от църквата трикратно обявяване на женитбата, а и двамата нямаха кръщелно свидетелство. Чувстваха се като женени, но искаха всички да знаят за това и искаха да направят така, че да не загубят това чувство.
Луз му писа много писма, които той получи чак след примирието. Пристигнаха петнадесет накуп, той ги подреди по дати и ги прочете от начало до край. Във всички пишеше за болницата и колко много го обича тя, и как не може да живее без него, и колко ужасно и липсва нощем.
След примирието двамата решиха, че той трябва да се върне у дома и да си намери работа, за да могат да се оженят. Луз нямаше да се връща в къщи, докато той не си намери работа и може да дойде в Ню Йорк да я посрещне. Разбраха се, че той няма да пие и няма да се вижда нито с приятелите си, нито с някой друг в Щатите. Само ще си намери работа, за да се оженят. Във влака от Падуа за Милано се скараха, задето тя не искаше да се върне у домаведнага. На гарата в Милано се целунаха за сбогом, но караницата не беше приключена. На него му беше криво, че трябва да се сбогува така.
Замина за Америка с кораб от Генуа. Луз се върна в Порденоне, за да отвори болница. Там беше самотно и дъжделиво, а в града беше разквартируван батальон ардити. В калния, дъжделив през зимата град майорът на батальона взе да ухажва Луз, а тя никога по-рано не беше познавала италианците и на края писа в Щатите, че тяхната любов е била детинщина. Надявала се той да направи голяма кариера и напълно вярвала в него. знаела, че така било по-добре.
Майорът не се ожени за нея през пролетта, нито се ожени за нея изобщо. Луз нокога не получи отговор на писмото до Чикаго, в което разказа за това. Не след дълго той прихвана трипер от една продавачка в универсалния магазин „Луп“, когато се разхождаха с такси в Линкън парк.

Превод от английски: Ирина Флорова