АЛБЕР КАМЮ

Албер Камю (1913 - 1960) Снимка Уикипедия 

Aлбер Камю (Albert Camus) e роден на 7 ноември 1913 година в Мондови, Алжир. Баща му, Люсиен Огюст Камю, взема участие в Първата световна война и загива в битката при Мирна, една година след раждането на Албер. Майка му, Елен Синтес, била неграмотна жена от испански произход. Тя претърпяла загуба на слуха и имала сериозни проблеми с речта. Ето защо по-късно Камю ще сподели, че в техния дом “нещата нямали имена”.

След смъртта на Люсиен Камю Елен остава сама. Тя отглежда Албер и неговия по-голям брат в Алжир, в условията на крайна бедност. Вдовица и почти глухоняма, бедната жена нямала голяма възможност да си осигури приличен доход. Това я принуждава да се премести при бабата на Албер. Възрастната жена била от голяма помощ при отглеждането на двете деца. Тя умира от рак на черния дроб. Така семейството на Камю остава да живее заедно с неговия чичо, който е парализиран и е на инвалидна количка. Поради тежките обстоятелства и мизерията Елен била в постоянна меланхолия. Семейството на Камю символизирало всички човешки беди и нещастия.

За да избяга от този начин на живот подрастващият Aлбер Камю се посвещава на учене и на заниманията си по футбол в местния отбор. Оказва се, че притежава отлични качества и способности не само в спорта, но и в академичните среди, където бил ненадминат. Но на 17-годишна възраст заболява от туберкулоза, поради което прекратява спортните си занимания. Завършва образованието си в Мустафа. След като преминава успешно приемните изпити, постъпва в Алжирския университет. За да се издържа, работи на различни места.

През 1930 година обаче прекъсва обучението си поради усложняване на здравословното му състояние, свързано с туберкулозата. Но въпреки липсата на сила, нищо не е в състояние да го разколебае и да убие желанието му за учене. През периода 1931-1935 заема нископлатени длъжности – полицейски служител, търговец, продавач на резервни части и други, за да може да си осигури някакви доходи.

Макар и задочно през 1937 година Aлбер Камю завършва философия. За съжаление неговата мечта да стане учител никога няма да се реализира, защото поради заболяването му от туберкулоза не може да премине медицинските прегледи. Поради същата причина не взема пряко участие във Втората световна война.

Първият брак на Камю е с представителката на висшата класа Симон Ие, но за съжаление не трае дълго. Младата Симон се оказва наркоманка и скоро става ясно, че лекарят й е бил неин любовник, който в замяна и осигурявал морфин и други упойващи средства. Така краткотрайният брак на Камю завършва с развод. Шест години по-късно, през 1940 година той жени повторно – този път за пианистката и математичка Франсин Форе.

Още като студент Камю се включва в Комунистическата партия като антифашист, но през 1936 година я напуска, поради обвинението в троцкизъм. През целия си живот обаче остава социалист. С цел да представи социалистическата идея на работниците и да ги образова според своите убеждения, през 1935 година Камю основава театрална група, за която пише и поставя пиеси. Първоначално тя се наричала “Театър на труда”, а след това “Театър на отбора”, но просъществувала само до 1939 година. Наред с театралната си дейност Камю сътрудничи с редица леви вестници, по-известните сред които са “Алже Репюбликен” и “Соар Репюбликен”. Като журналист той пише за живота на бедните араби и за етническата дискриминация. В края на 1939 година и началото на 1940 редактира “Соар Репюбликен”, но само за няколко месеца, защото поради създалото се напрежение между Франция и Алжир, вестникът бил спрян. Тогава той се премества в Париж и взема активно участие във френската съпротива срещу нацистите. Под псевдонима Бошар пише статии за вестник “Комба”, който е печатният орган на едноименната нелегална организация за саботаж. През периода 1943- 1947 година е негов редактор и като такъв се запознава със Жан-Пол Сартр. Тяхното приятелство оказва голямо влияние за формиране на възгледите на Камю. Формирането му като творец обаче е заслуга на произведенията на Достоевски, Кафка, Киркегор, Мелвил, Оруел, Юго. Защото Камю никога не се е ограничавал да бъде само журналист, но е бил и писател, политик, актьор, драматург и философ – една наистина всестранно развита личност.

След края на Втората световна война Aлбер Камю става част от кръга на Жан-Пол Сартр. Прави голяма обиколка на Съединените щати като изнася лекции за екзистенциализма. Но след като се завръща, отношенията му със Сартр не са същите. Силната подкрепа от страна на Сартр на сталинската политика и критичното отношение на Камю към комунизма слагат отпечатък на тяхното приятелство. През 1949 година след един от поредните пристъпи на туберкулза той се оттегля в търсене на спокойствие. Прекарва две години в усамотение. През 1951 година публикува “Разбунтуваният човек”, където прави анализ на революцията и открито отхвърля комунизма. Това предизвиква остра реакция от страна на левите представители на интелигенцията, в това число Сартр. Депресиран от развитието на събитията, както и от окончателния край на приятелството със Сартр, Камю напуска политическата сцена, за да се посвети на писането и преводите на пиеси.

През 50-те години Камю се явява един от малкото леви интелектуалци, които се обявяват против потушаването на стачките в Берлин, Полша и Унгария. Винаги е бил поддръжник на идеята за по-голяма автономия на Алжир, но вярвайки във възможността за съвместно съжителство на французи и араби. През целия си живот той се бори против смъртното наказание. С тази тема е свързано и есето му “Размишления за гилотината”, което през 1957 година му донася Нобелова награда за литература. Камю е най-младият лауреат на почетното звание, както и най-рано починалият негов носител.

Aлбер Камю умира при автомобилна катастрофа на 4 януари 1960 година във Вилблевен, Франция.