КОГА

автор: СТЕФАН СТАМБОЛОВ

На, стана толкова време
във робство ти лежиш,
на, стана толкоз векове
мълчиш, търпиш стоиш!
     И работиш за другите,
     и теглиш като вол,
     но виждат се месата ти
     и пак си гладен, гол.
И нямаш нищо ти добро,
с което да се утешиш,
натиснало те е отвред зло,
а ти мълчиш, търпиш.
     Народе клет, я ми кажи,
     се тъй ли ще търпиш,
     се тъй ли враговете си
     ще храниш, ще кърмиш?
Кога кажи ще станеш ти
и с силен, страшен глас,
ще кажеш: "Тук изедници,
отпреде ми на съд!
     Търпях аз толкова време
     и работих кат вол -
     вик сити сте, облечени,
     пък аз се гладен, гол.
У вас палати мраморни,
аз нямам де да спя,
у вас безценни камъни -
пък аз от глад да мра!
     И всичко, що вий имате,
     се мой е то имот,
     що плюскате, що пръскате -
     на моя труд е плод.
Без мярка вий ме мъчихте
и пихте мойта кръв,
сега ще ми отплащате -
аз искам "кръв за кръв!"
     Кога, народе, турците
     от твоята земя
     ще махнеш, чорбаджиите
     ще смажеш кат зъмя?
Кога и ти ще заживейш
свободен, нов живот?
Пред себе си и другите
ще казваш "Не съм роб!
     Погина вече моят враг,
     добих си нов живот,
     и заживя сякой човек
     от своя собствен труд.
Аз нямам ни началници,
ни господин, ни роб.
Ний синца сме работници -
свободен сме народ..."

Одеса, 1873 год.