автор: Чудомир
...
Богатият търговец Пешо Хаджийски се втурна в ловджийското кафене с
голяма книга под мишница, седна при Кекердекя, тикна му я под носа и
почна:
- Диване! Все за теб съм мислил досега. На, гледай! Гледай
какви кучета има по света, не като твоето - с което изгори душицата на
оня сиромах. Немски каталог, най-новото издание! Снощи го получих по
пощата. Гледай и избирай. Аз съм насреща!
Кекердекът, който се
гласеше да пали цигара, върна я в кутията, сложи очилата, намести се и
запрелиства. Още на първите страници очите му се ококориха като чукнати
яйца в тиган.
- Бря, майка му стара, бряяаа!...Хубава стока, бря! Да си жив бе, Пешо! Да си жив бе, момчето ми! Тюууу!... Я, я, я!...
-
Хубаво не, ами чудо! За теб съм ги изписал нарочно, че ми омръзна да те
гледам как се стискаш без куче цяла зима през корема, сякаш пъпът ти се
е развил. Казах го и пак го казвам пред всички: ще ти купя едно куче от
тия. Което си избереш. Ще ти го купя, ако ще да струва сто хиляди, та
да се засмееш и хем да се оправи времето, хем да ми тръгне на табла, че
откак си се намусил, изхвърлял съм всичкото геле на света. Разбра ли?
Гледай, отваряй си зъркелите и като си харесаш, само ми го посочи с
пръст. Повече не ща. С пръст само ми го покажи.
Кекердекът се
ухили като разрязан пъпеш. Хем му се вярва, хем сякаш... Прелиства,
ближе пръст, пак прелиства и нарежда авторитетно:
- Това, дума, е
графон. От италианските е. Същинско, без разлика. Бива си ги. Славчоолу,
покойният, бог да го прости, имаше едно такова преди войната, ама куче и
половина беше. Като джавнеше и хукнеше, и дорде го видиш - и го не
видиш. Стрела! На левия крак отпред имаше беличко и ухото му беше
отхапано. Друго живо не съм виждал. Панта, я гледай, я гледай стойка, а?
Гледай козина, уши, муцуна! Я, я, я!...Това пък докарва на вълча
порода. Тъй ли пише, Пешо? Шиен луп ли? Луп не луп - от тях е. Познавам
ги аз. По опашката си личи... Ами тия, рунтавите, пак грифони ли са?
Грифони, ами какви. Тях и военните ги въдят, и за полицейски ги бива,
пущините! Носовете им подушват оттук до Заара чак. А тия с гривите?
Лъвска природа, а? Ха, ето ти сега сетер! Тия са те, сетерите. Добри са,
ама не са за нашите трънливи места. Като го пуснеш в драките, и дългата
му козина се накичи с тръне и бутрак. Мръсни са. Играй си да го чистиш
после три дни. Не ги ща аз тях... А, ето ги и моичките понтери. Ох, на
дядааа!...Черничко около очите, отзад на гърба има пак черно, сякаш е с
бански гащета, и тук-там по корема пак черни колелца. Понтерчета,
същински понтерчета! Да ми си жив бе, Пешо! Да ми си жив бе, момчето ми!
Това се казва каталог, бабанка!
И като го загледа, загледа вторачено, заби пръст върху нарисувания понтер, дигна ухилена глава и извика:
- Тук съм, Пешо! Това искам! Ха да те видя колко ти струва думата!
-
Дадено бе, брат, дадено! Речена дума - хвърлен камък. Понтер - понтер,
сетер - сетер! И булдог да беше ми поискал, ще ти го доставя, само да не
те гледам такъв, че почна на кадилница да ми намирисваш.
- Ама
едно ще ти кажа, братче! Внимание трябва, че има имитации, а-а-а!... Има
от тях едни кръстосани, дето и в халите да го заключиш, пак гладно ще
умре! Чиста природа ще гледаш да е. Да не те измамят!
- А бе ти
нали няма да се грижиш за тая работа. Аз съм насреща. Само ми кажи къде в
България може да се намери такова куче, и повече не ми се меси. Аз ще я
нареждам по-нататък.
- А, има ги, навред ги има, но все човек не е
сигурен. Само на едно място съм сигурен, че са чисти, ама там ни няма,
ни тебе, ни мене. За тебе, пак не зная, ама мене там ме няма никак.
- Защо да ни няма? Казвай де! Къде?
- Къде ли? Такива чисти понтери и такава стока има само негово величество царят.
- Хууу... че от това по-лесно има ли бе, Кекердек! Че туй ли е било мъчното?
И като смигна на натрупалите се наоколо ловци, продължи:
-
Ами че ти не знаеш ли бе, не съм ли ти казвал, че интендантът на царя
ми е личен приятел и състудент от Берлин. Че ний с него сме си ей тъй,
както сме си с тебе, с Василча, с Пантата. Колкото пъти ида в София, все
си пием заедно ракийцата и играем табла. Тупам го като нищо. Едно
писъмце като му драсна, и... свършено. От туй по-лесно - здраве!
И понеже Пешо знаеше, че Кекердекът храни страшна омраза към всички живи същества от женски пол, смигна пак и добави:
-
Един хубав женски понтер, ако не получиш до десет дена, мене да ме не
викат Пешо. Ще го освободя от гарата, ще ти го доведа в къщи и ще реча:
"На, Кекердек! Заповядай! Че аз за приятел умирам бе! Как ме мислиш ти
мене!"
Кекердекът помисли, помисли малко, па тръсна глава, стана прав и отсече:
-
Ааа!... Тук работата малко става по-инак. Тук няма да се разберем. По
тая точка не ме закачай! Аз женско куче в къщата си не ща! Ааа! Не... не
ща!
- Ама защо? Как тъй? Женско, разбира се, ще е, да завъди
кученца, та и други приятели да се сдобият с хубава порода. Ами как?
Само за тебе ли? Помисли и за другите.
- Ааа... там ме няма -
заклати глава Кекердекът и затръска яката на сетрето си, - няма ме! Не
можеш ме убеди. Женско куче прага ми не може да прескочи и толкоз!
Женска вяра не ща! Имам си една, и тя, ако не ми беше родила три
момчета, триста пъти досега да съм я обесил у дома на сливата! Не става!
Не си хаби думата. Не става!
- А бе нека ми го изпрати интендантът, да ти го доведа аз онова ми ти ангел-куче, че ще видим щеш ли, не щеш ли.
-
Не ща женско куче, бей! Разбери! Не интенданта, не царя, ами от оня
свят да го изпишеш - женско ли е, дръж си го у вас и толкова.
-
Кекердьокова работа! И туй ми било член на дружеството. Вместо да си го
вземе, че да се развъдят и да се сдобият всички ловци от града с
породисти кучета, а той женско не щял. Глупости! Капризи! Аз пък ще ти
го доведа, ще го пусна в двора, че да те видя какво ще правиш.
-
Какво ли? Ще го хвана за краката, ще те настигна моментално, че ще те
пухам по главата с него, ще те пухам, та да ти кажа, че не ща женско, не
ща и не ща! Чу ли! А?...
И като запрати каталога към тезгяха, изпсува, тръшна вратата и вятърът развя сетрето му нагоре по площада.
Няма коментари:
Публикуване на коментар