ТЪЖЕН МИГ

............................. автор: ВАЛЕРИ ПЕТРОВ

По съкрашение на щата
бе уволнена радостта 
и се разбъркаха нещата,
подобно есенни листа.

Не ми е хубаво и даже
направо много ми е зле.
Какво в утеха ще ми каже
това разкаляно поле?

Какво - тез къщи със балкони,
неогласявани от смях,
таз Витоша под небосклони,
останали без чудо в тях? 

И пошла песничка долита
в ръждивоохрения час,
и в опит за самозащита
на себе си говоря аз, 

че мислите ми натежали
навярно истински не са,
защото иначе едва ли
бих смогнал да ги понеса.