автор: Франц Кафка
Едни твърдят, че думата „Одрадек“ е от славянски произход и на тази
основа се мъчат да докажат как е възникнала. Други пък смятат, че
произходът на думата е немски, а тя само е претърпяла славянско влияние.
Ала несигурността на тези обяснения позволява може би с право да се
заключи, че и двете не са верни, още повече че нито едно от тях не е в
състояние да открие някакъв смисъл в думата.
Естествено, никой не би се занимавал с подобни проучвания, ако не
съществуваше действително създание на име Одрадек. На пръв поглед то
изглежда като плоска звездовидна макара и наистина сякаш е омотано с
конци; впрочем това са навярно само накъсани, стари и навързани един за
друг, но също тъй взаимно преплетени парчета конци от различен вид и
цвят. Ала то не е просто макар - от средата на звездата стърчи малка
наклонена пръчица и към нея под прав ъгъл приляга още една. С помощта на
тази втора пръчица, а също на един от лъчите, звездата може да стои
права като на два крака.
Човек се изкушава да мисли, че по-рано създанието е притежавало някаква
целесъобразна форма, а сега просто е повредено. Това обаче, изглежда, не
е вярно; поне липсват такива данни; никъде не се забелязват счупени
места или други признаци, които да свидетелстват за подобно нещо; макар
създанието да е наглед безсмислено, посвоему то е завършено. Повече от
това впрочем не може да се каже, защото Одрадек е изключително подвижен и
не позволява да се хване.
Той прекарва ту на тавана, ту на стълбището, из коридорите или в
преддверието. Понякога с месеци не се появява; тогава навярно се е
преселил в други къщи, но после неизбежно се връща в нашия дом. Когато
човек излезе от вратата и го зърне долу, облегнат на стълбищните перила,
понякога има желание да го заприказва. Естествено, не му задава трудни
въпроси, а се отнася към него - подвежда го дребният му ръст - като към
дете.
- Как се казваш? - пита го.
- Одрадек - отвръща той.
- Ами къде живееш?
- Неопределено местожителство - казва той и се засмива.
Такъв смях обаче може да издаде само същество без бели дробове. Звучи
почти като шумолене на опадали сухи листа. С това най-често разговорът
свършва. Впрочем той не винаги дава дори тези отговори; често стои дълго
безмълвен като дървото, от което, изглежда, е направен.
Напусто се питам какво ли ще стане с него. Нима може да умре? Всичко,
което умира, е притежавало преди това някаква цел, някаква дейност - и
те са го съсипали; при Одрадек не е така. Значи ли това, че някога,
влачейки подире си парчета конци, той ще се търкаля по стълбището и пред
нозете на моите деца и внуци? Очевидно той не вреди никому; но
представата, че ще ме надживее, е за мене почти болезнена.
Превод от немски: Венцеслав Константинов, 1982
(Пълни авторски права)
Няма коментари:
Публикуване на коментар